Кайсия
Кайсия | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Недостатъчно данни[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Кайсия в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.
Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Кайсия Apricots, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Родината на кайсията е Североизточна Армения. В Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.
Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.
Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.
В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.
Зарзали
[редактиране | редактиране на кода]Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]№ | Държава | Количество | % |
---|---|---|---|
1 | Турция | 800 000 | 22,36 |
2 | Узбекистан | 424 734 | 11,87 |
3 | Иран | 432 3019,08 | 9,03 |
4 | Алжир | 189 724 | 5,3 |
5 | Пакистан | 145 391,62 | 4,06 |
6 | Испания | 114 720 | 3,21 |
7 | Афганистан | 113 659,69 | 3,18 |
8 | Япония | 104 600 | 2,92 |
9 | Русия | 79 100 | 2,21 |
10 | Мароко | 78 449 | 2,19 |
11 | Армения | 77 096,21 | 2,15 |
12 | Гърция | 76 270 | 2,13 |
13 | Египет | 71 035,29 | 1,99 |
14 | Украйна | 56 840 | 1,59 |
15 | Франция | 54 590 | 1,53 |
16 | Китай | 52 922,38 | 1,48 |
17 | Република Южна Африка | 39 520 | 1,1 |
18 | Тунис | 38 000 | 1,06 |
19 | САЩ | 37 870 | 1,06 |
20 | Туркменистан | 35 015,78 | 0,98 |
Общо световно производство | 3 578 412,14 | 100 |
Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prunus armeniaca (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL