Узунджово
| Узунджово | |
 | |
  Узунджово  Узунджово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1736 души[1] (15 март 2024 г.) 31,6 души/km² |
| Землище | 55,022 km² |
| Надм. височина | 171 m |
| Пощ. код | 6350 |
| Тел. код | 03710 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 75085 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Хасково Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Узунджово Димитър Ничев (ДСБ) |
| Узунджово в Общомедия | |
Узунджово е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на еднакво разстояние от Дунав, Бяло море и Черно море.
История
[редактиране | редактиране на кода]Узунджово е едно от най-известните села по времето на Османската империя. В него се е провеждал прочутият Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия.
Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено тогавашното село и църквата му „Успение Богородично“. По заповед на султан Баязид на мястото на разрушеното селище е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова. Известният османски пътешественик Евлия Челеби посещава Узунджово в края на 17 век и пише следното:
| „ | После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор – това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода.[2] | “ |
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1778 | 100 |
| Българи | 1188 | 66,81 |
| Турци | 37 | 2,08 |
| Цигани | 517 | 29,07 |
| Други | 3 | 0,16 |
| Не се самоопределят | 14 | 0,78 |
| Неотговорили | 19 | 1,06 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Успение Богородично, православна църква, която в миналото е била джамия.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 21 май – Константин и Елена – ежегоден общоселски събор
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Вълчо Вангелов-роден 1921 г. Завършил право в СУ. Активен деятел на Български земеделски народен съюз - Никола Петков. От 1948 г. е политически емигрант. Дългогодишен спикер и директор на българската секция на радио Париж. Има две дъщери.
- Пандо Ванчев (1919) - политик от БЗНС
Приятелство
[редактиране | редактиране на кода]Край селото се намира бивше военно летище – 18 авиобаза на ВВС. Летището е закрито през 1998 година и не работи.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Челеби, Евлия. 2. Пътуване от Цариград за Унгария през 1662 г. Градове и крепости, които посетихме на брега на Черно море // Пътепис. София, Институт за балканистика при БАН Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 48.
- ↑ „Справка за населението на село Узунджово, община Хасково, област Хасково, НСИ“ // www.nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 17 септември 2020.
- ↑ „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
| ||||||||||
