Евлия Челеби
Евлия Челеби اوليا چلبي | |
османски пътешественик | |
Паметник на Евлия Челеби в Егер, Унгария | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1682 г.
|
Религия | ислям |
Литература | |
Известни творби | „Пътепис“ |
Евлия Челеби в Общомедия |
Евлия Челеби (на османски турски: اوليا چلبي; на турски: Evliya Çelebi) е османски пътешественик, пътеписец, поет и историк, който е пропътувал земите на Османската империя за около 40 години.
Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са ценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Евлия Челеби е роден на 25 февруари 1611 година в Истанбул и е син на придворния златар от абхазки произход Дервиш Мехмед Зилли. Като такъв той получава отлично образование. Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година Челеби за първи път пътува извън града. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме („Книга на пътешествията“ или „Пътепис“). Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17 век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково, Стара Загора и множество села. Неговите „Пътешествия“ все още не са цялостно преведени и издадени на български.
Според някои историци Евлия Челеби умира през 1682 година в Истанбул, а според други – в Кайро.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Евлия Челеби е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София (Карта).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шопов, Ат. Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 161 – 199
- Гаджанов, Д. Пътуването на Евлия Челеби из българските земи пред средата на XVII век. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 70, 1909, 639 – 724
- Евлия Челеби. Пътепис (прев. Стр. Димитров). София, 1972.
- Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 39 – 56.
- Δημητριάδης, Βασίλης. Η Κεντρική και Δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή [Централна и Западна Македония според Евлия Челеби]. Θεσσαλονίκη, 1973.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров. Институт за Балканистика при БАН. (pdf) // София. Издателство на Отечествения фронт, 1972 г. с. 319.