Луда Камчия

Луда Камчия
	Луда Камчия
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Сливен ; Община Сливен ; Община Котел ; Област Бургас ; Община Сунгурларе ; Община Руен ; Област Варна ; Община Дългопол
Дължина	200,9 km
Водосб. басейн	1612 km²
Отток	11,4 m³/s
Начало
Място	северно от връх Вратник; Сливенска планина
Координати	42°49′13.08″ с. ш. 26°12′47.16″ и. д. / 42.8203° с. ш. 26.2131° и. д.
Надм. височина	1109 m
Устие
Място	дясна съставяща на река Камчия → Черно море
Координати	43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина	26 m
	Луда Камчия в Общомедия

Лу̀да Ка̀мчия или Малка Камчия (от 29 юни 1942 г. до 5 януари 1946 г. Луда Тича)^[1] е река в Североизточна България, Стара планина, дясна съставяща на река Камчия. Нейната дължина е 200,9 km, с което се нарежда на 10-о място сред реките на България.

Протича през област Сливен – общини Сливен и Котел, област Бургас – общини Сунгурларе и Руен и област Варна – община Дългопол.

На 42°58′03″ с. ш. 27°17′34″ и. д. / 42.9675° с. ш. 27.292778° и. д.42.9675, 27.292778, на десния бряг на язовир „Цонево“, между селата Добромир и Аспарухово се намира скалното образувание Чудните скали.

География

Извор, течение, устие

Река Луда Камчия води началото си от извор-чешма (на 1109 м н.в.) в северното подножие на връх Вратник в Сливенска планина. До село Градец протича в дълбока и тясна долина, обрасла с широколистни гори. След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 m н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 1612 km², което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

← Хайдутдере
→ Калафирдере
← Цигански дол
→ Брезовец
← Дивешка река
← Сърбинов дол
→ Цигански дол
→ Горански дол
← Колибенски дол
→ Котленска река (Котелшница)
← Бъчвен дол
→ Медвенска река
→ Алмалъдере
→ Садовска река
→ Ортадере
→ Селското дере
← Пепелник дере (влива се в яз. „Камчия“)
→ Папаздере (влива се в яз. „Камчия“)
→ Асадере
→ Железна река
← Дериндере
→ Моравска река
← Соргондере
→ Керездере
← Бяла река
← Голяма река (Алмадере)
← Казандере
→ Айваджикдере
Дам дере
← Балабандере (влива се в яз. „Цонево“)
→ Шекерски дол (влива се в яз. „Цонево“)
← Разкраченица (влива се в яз. „Цонево“)
→ Мечи дол (влива се в яз. „Цонево“)
← Козя река (влива се в яз. „Цонево“)
← Дермендере (влива се в яз. „Цонево“)

Хидрология

Река Луда Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – през август и септември. Средният годишен отток при село Аспарухово е 11,4 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 13 села:

Област Сливен

Община Сливен – Раково, Ичера;
Община Котел – Градец;

Община Руен – Дъскотна, Каравельово Билка, Добромир;

Област Варна

Община Дългопол – Аспарухово, Цонево.

Стопанство

Водите на реката се използват за водоснабдяване с питейна вода на множество населени места, в т.ч. Варна и Бургас, и за напояване. За целта по течението ѝ са изградени 2 язовира (сред най-големите в страната) – „Камчия“ и „Цонево“, а по множеството ѝ притоци – десетки микроязовира.

По долината на реката в долното ѝ течение, в участъка от Аспарухово до Ведрово преминава част от трасето на железопътната линия Варна – Карнобат.

По долината ѝ преминават и участъци от 2 третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:

24,1 km от второкласен път № 208 Ветрино – Дългопол – Айтос в участъка между селата Аспарухово и Дъскотна;
10,5 km от второкласен път № 488 Градец – Сливен в участъка между селата Градец и Ичера.

Долината на реката, бреговете и водите на двата големи язовира са притегателен център за множество туристи, летовници и риболовци.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 130 – 131.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 293.
Реки в България

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 130 – 131.

[1]