Пенчо Златев
| Пенчо Златев | |
| български генерал | |
 Генерал Пенчо Златев | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | 1903 – 1935 |
| Служи на | Царство България |
| Род войски | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Министър-председател на България (22 януари – 21 април 1935) |
| Пенчо Златев в Общомедия | |
Петко (Пенчо) Иванов Златев[1] е български офицер (генерал-лейтенант) и политик – активен деец на Военния съюз, участник в Деветнадесетомайския преврат (1934), министър-председател на България с 51-вото правителство (1935). Съдейства за засилване ролята на монарха в управлението.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 октомври 1881 г. в гр. Елена. Завършва Военното училище в София през 1903 г., служи в кавалерията. Участва в Балканските войни и в Първата световна война (1915 – 1918) в която е адютант на 1-ва конна бригада. След войните командва последователно няколко конни полка. В периода 23 февруари 1920 – 23 април 1920 командва 9-и конен полк. От януари 1921 г. до 1922 г. командва 6-а жандармерийска конна група. От 1928 до 1934 г. е инспектор на конницата.
През 1925 година Златев е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[2] По-късно през същата година е изпратен в Пиринско като представител на щаба на армията по време на Петричкия инцидент.[3] През април 1926 година е командирован за шест месеца в Париж, заедно със своя съвипускник Дамян Велчев.[4]
Като един от ръководителите на Военния съюз участва в Деветнадесетомайския преврат (1934) и е назначен за военен министър. През есента на 1934 година в управляващите среди и Военния съюз се оформят две обособени крила – промонархическо, начело с Пенчо Златев, и прорепубликанско, водено от Дамян Велчев. През октомври министър-председателят Кимон Георгиев се опитва да отстрани Златев от ръководството на военното министерство, заменяйки го с Велчев, но ръководството на Военния съюз се противопоставя. На конгреса на Военния съюз през ноември Дамян Велчев остава в изолация, като организацията отхвърля голяма част от политиката на кабинета.[5]
На 21 януари 1935 година Централното управление на Военния съюз разглежда дейността на правителството и е взето решение част от политическите лица в кабинета, главно от „Звено“, да бъдат заменени с военни. На следващия ден Кимон Георгиев подава оставката на правителството и е назначен нов кабинет начело с Пенчо Златев.[6]
На 18 април група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани на остров Света Анастасия. В знак на протест министрите Янаки Моллов, Любен Диков и Коста Батолов подават оставка, ръководството на Военния съюз е отстранено от правителството и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев.[7] Златев преминава в запаса и се оттегля от политическия живот.
В ранните години на военната си кариера служи в 4-и конен полк, 8-и конен полк и 1-ви конен полк.[8]
Генерал-лейтенант Пенчо Златев умира на 24 юли 1948 година в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (27 февруари 1917)
- Подполковник (20 август 1919)
- Полковник (6 май 1924)
- Генерал-майор (31 октомври 1930)
- Генерал-лейтенант (26 август 1934)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 5-а степен без мечове и 5-а степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен
- Германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www1.parliament.bg, архив на оригинала от 21 ноември 2004, https://web.archive.org/web/20041121181221/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/Min%20MO/PZlatev.htm, посетен на 8 февруари 2008
- ↑ Недев 2007, с. 157.
- ↑ Недев 2007, с. 162.
- ↑ Недев 2007, с. 186.
- ↑ Недев 2007, с. 320, 341 – 344.
- ↑ Недев 2007, с. 350 – 352.
- ↑ Недев 2007, с. 369 – 375.
- ↑ Руменин, с. 325
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 325.
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Борислав Гърдев, „Неуспелият автократор. Щрихи към портрета на генерал Пенчо Златев“, Електронно списание LiterNet, 08.03.2004, № 3 (53)
- Снимка на Пенчо Златев
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
|
- Министър-председатели на България
- Министри на отбраната на България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български политици (1918 – 1945)
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден Железен кръст
- Двадесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български масони
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Елена
- Починали в София