Жан Виденов
| Жан Виденов | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | атеизъм[1] |
| Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
| Политика | |
| Партия | БКП (1983 – 1990) БСП (1990 – 2009) Ляв съюз за чиста и свята република (2021) |
| 45-и министър-председател на България | |
| 25 януари 1995 – 13 февруари 1997 | |
| 2-и председател на БСП | |
| 12 декември 1991 – 21 декември 1996 | |
| Народен представител в: VII ВНС XXXVI НС XXXVII НС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Каталина Виденова |
| Деца | Васил Виденов |
| Подпис | .jpg) |
Жан Василев Виденов е български политик, министър-председател на България през 1995 – 1997 г. и председател на Българската социалистическа партия от декември 1991 до декември 1996 г.
Подава оставка от заеманите постове след масови протести заради хиперинфлацията в страната. Кризата оттогава е наречена на него „Виденова зима“.
Понастоящем е преподавател в пловдивското Европейско висше училище по икономика и мениджмънт и идеолог на младежката радикална комунистическа организация „Че Гевара“.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Жан Виденов е роден в Пловдив на 22 март 1959 г.[3] Завършва Пловдивската английска гимназия, а през 1985 г. – специалност „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт по международни отношения[3] с арабски език (като първи чужд език). Като студент е приет за член на Българската комунистическа партия (1983).[3] Избиран е по време на следването си във вузовския комитет и в градския комитет на ДКМС. В своя V курс е капитан на отбора на института по бридж, който печели първенството на град Москва.
От 1985 г., след дипломирането си, Виденов работи в Пловдив – в предприятието „Биотехника“ и по-късно в БССП „Автоелектроника“ (1989 – 1990).
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 1986 г. е на ръководна длъжност вДимитровския комунистически младежки съюз.[3]
В началото на 1990 г. е избран за член на Висшия партиен съвет на БСП, а през ноември същата година – за член на неговото Председателство.[3] През 1991 г. на конгрес е избран за председател на БСП[3] с подкрепата на неговия предшественик Александър Лилов.
Министър-председател
[редактиране | редактиране на кода]След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. Жан Виденов оглавява нейното правителство. Според представители на лявото крило на БСП това довежда до победата на БСП в местните избори през 1995 година.[4] Във външната политика започва отдалечаване от САЩ и сближаване с управляваната тогава от ляво правителство Гърция и Югославия, до степен когато журналиста Велизар Енчев протестира по БНТ срещу твърденията на Слободан Милошевич в ООН за наличие на "сръбско малцинство" в България,[5] той да бъде уволнен. Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на този кабинет довежда страната до тежка икономическа криза.[6] Привърженици на Виденов обясняват фалита на банките с тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева.[7] По времето на управлението на Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане на погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка, като същевременно България е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води до спад в кредитния рейтинг на страната и начало на финансова дестабилизация.
Хиперинфлация и оставка
[редактиране | редактиране на кода]През есента и зимата на 1996/1997 г. страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата главоломно пада (по-късно, през февруари 1997 г., достига 5 – 6 щатски долара), което поражда недоволство и масови протести в големите градове. На 4 ноември 1996 г. 19 членове от ръководството на БСП отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател.[8]
На 21 декември 1996 г. на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов.[8][9] Оставката на правителството е гласувана на 28 декември същата година на извънредно заседание на XXXVII народно събрание. Опитите на БСП да състави нов кабинет срещат масови граждански протести, организирани от СДС.
След отстраняването му от ръководството на БСП Жан Виденов се оттегля от активната политическа дейност. През 2000 г. престава да бъде член на ВС на БСП и председател на БСП в Пловдив.
По-късна политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]
Виденов дълго време бива приеман за „наивника“ в собственото си правителство, излъган от своите БСП приятели[10][11][12], но все пак до 2009 г. той остава в партията. През 2009 г. обявява, че е напуснал БСП поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство и на правителството на Сергей Станишев.[13] По същото време става известно, че под негово влияние в Пловдив се развива комунистическата младежка радикална организация „Че Гевара“, която взима дейно участие в протестите от февруари 2013 г.
В началото на май 2021 г. Виденов обявява завръщането си в политиката чрез партия „Лявата алтернатива на България“, която впоследствие формира предизборна коалиция за парламентарните избори на 11-ти юли 2021 г., наречена „Ляв съюз за чиста и свята република“, заедно с партиите „Български път“, „Българска прогресивна линия“, „Партия на българските комунисти“ и „Възраждане на Отечеството“.[14] Коалицията получава под половин процент от гласовете.[15]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Преподава в частното висше училище „Европейски колеж по икономика и управление“ в Пловдив.
Владее английски, френски, руски и арабски език.
Сътрудник на ДС
[редактиране | редактиране на кода]От 1988 до 1990 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност (към Окръжно управление на МВР) с агентурно име „Дунав“, в качеството си на съдържател на конспиративна/явочна квартира.[16]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Жан Виденов е женен за Каталина Виденова, имат син Васил Виденов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ trud.bg
- ↑ Спас Кузов, От „Че Гевара“ направили фронт срещу „Кръв и чест“, в-к „24 часа“, 8 юни 2010 г.
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 90 – 91.
- ↑ Петев, Николай. Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов. София, Христо Ботев, 1998. ISBN 954-445-558-2. с. 206 – 207.
- ↑ в. „Македония“, Година 6, брой 15 (234), 18 – 25 април 1995 г., стр. 1 и 5
- ↑ Христова, Асенка и др. Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004. София, Сиела, 2004. ISBN 978-954-649-690-4. с. 57 – 58, 83 – 85.
- ↑ Петев, Николай. Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов. София, Христо Ботев, 1998. ISBN 954-445-558-2.
- ↑ а б 115 години БСП // Информационен бюлетин на ВС на БСП. Посетен на 21 декември 2006.
- ↑ Жан Виденов // Книгоиздателска къща „Труд“, 2005. Архивиран от оригинала на 2007-01-16. Посетен на 21 декември 2006.
- ↑ Константинов, Михаил. Забранената българска история. в. „Монитор“, 17 март 2006 г.
- ↑ Ламбовски, Бойко. Ма покраднюва се бе, господа..., в-к „Сега“, 10 март 2008 г.
- ↑ Георги Тамбуев: С досиетата на журналистите доникъде няма да стигнат, интервю на Светослава Тадаръкова, в-к „Сега“, 24 ноември 2000 г.
- ↑ Жан Виденов: Не съм доволен от Станишев и напуснах БСП // vesti.bg, 13 януари 2009. Посетен на 13 януари 2009.
- ↑ "Ляв съюз за чиста и свята република" – коалиция с „архитект“ Жан Виденов // mediapool.bg, 23 май 2021. Посетен на 30 май 2021.
- ↑ Централна Избирателна Комисия. Резултати, Избори 11 юли 2021
- ↑ Решение №14/ 04.09.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. Посетен на 2 януари 2013.
- ↑ trud.bg
| |||||||||||||||
|
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Жан Виденов
