Любен Диков

Любен Диков
	Любен Диков
български юрист
	Любен Диков като ректор на Софийския университет чете поздравителен адрес до участниците в IV Международен конгрес за византийски изследвания през септември 1934 година. В дъното – Михаил Арнаудов и Александър Балабанов, пред тях Александър Теодоров-Балан и Иван Георгов, на първия ред – цар Борис III
Роден	23 юли 1895 г. Оряхово, Княжество България
Починал	19 март 1973 г. (77 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Право
Област	Гражданско право, търговско право
Учил при	Йосиф Фаденхехт
Работил в	Софийски университет Свободен университет
Видни студенти	Димитър Силяновски, Иван Апостолов, Кръстю Цончев, Любен Василев, Александър Кожухаров, Петко Венедиков
Членува в	Българска академия на науките

Любен Ангелов Диков е български юрист и общественик, министър на правосъдието през 1935 година.

Биография

Любен Диков е роден на 4 август (23 юли стар стил) 1895 година в Оряхово. През 1914 година започва да учи право в Женевския университет, но през следващата година се връща в България и участва в Първата световна война. През 1919 година се дипломира в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, през 1920 – 1922 година специализира в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет.^[1]

След връщането си в България Диков преподава в Софийския университет – от 1924 година е доцент, а от 1930 година – професор по гражданско право, през 1927 – 1929 е декан на Юридическия факултет, а през 1933 – 1934 година е ректор на университета. Освен това в периода 1925 – 1944 г. преподава кооперативно и търговско право в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). За нуждите на тези студенти, той написва знаменития си труд в два тома „Курс по търговско право“ в обем на 1030 печатни страници^[2]. От януари до април 1935 година е министър на правосъдието в правителството на Пенчо Златев.^[1]

Диков е редактор на списание „Юридическа мисъл“. Той е редовен член е на Българската академия на науките и дописен член е и на Академията за германско право в Мюнхен.^[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Диков е съден от т.нар. Народен съд и получава присъда от 3 години затвор, отнето му е и званието академик. По-късно е интерниран в лагера Белене. През 1991 година посмъртно е възстановено членството му в Българската академия на науките, а през 1994 година присъдата на „Народния съд“ е отменена от Върховния съд.^[3]^[1]

Любен Диков умира на 19 март 1973 година в София.

Библиография

Институтът на подставеното лице в гражданското и търговското право (1923)
Кооперативно право (1927)
Курс по българско гражданско право (в 3 тома; 1935 – 1937)
Търговско право (в 2 тома; 1935)
Гражданско право (в 3 тома – Гражданско право-обща част, Семейно право, Облигационно право; 1936 – 1938)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 151 – 152.
↑ Aurea Златни правила, Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 189, ISBN 954-528-790-X

[ташев-1] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 151 – 152.

[2] Aurea Златни правила, Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7

[3] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 189, ISBN 954-528-790-X

[1]

[2]

[3]