Направо към съдържанието

Рашко Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рашко Маджаров
български политик
Роден
Починал
ПогребанСвета Богородица, Копривщица, Република България
Политика
ПартияДемократически сговор
Депутат
XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   
Рашко Маджаров в Общомедия

Рашко Пройчев Маджаров е български политик.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 юни 1874 г. в Копривщица. Баща му, Пройчо Маджаров, е заможен абаджия, търгуващ в Ескишехир, но след Руско-турската война от 1877 – 1878 година остава разорен, тъй като стоката му там е конфискувана. Майката на Рашко Маджаров, Мария Каравелова, е най-малката сестра на обществениците Любен Каравелов и Петко Каравелов.[1]

Гробът на Рашко Маджаров в двора на копривщенската църква Света Богородица.

Първоначално Рашко Маджаров завършва гимназия в София, а през 1898 г. учи право в Санкт Петербург, Париж и Лион.

От 1905 г. е адвокат в София и председател на Управителния съвет на Българските земеделски кооперации. От 1908 до 1911 г. е общински съветник към Софийска община. В периода 1908 – 1930 г. е народен представител от четиринадесетото до двадесет и четвъртото обикновени народни събрания. През 1911 – 1932 г. е окръжен съветник в Софийския окръжен съвет. В периода 21 юни – 17 октомври 1918 г. е министър на земеделието.

През 1923 година става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения Демократически сговор.[2] Между 1923 и 1931 г. е председател на парламентарната група на Демократическия сговор. През 1924 г. за кратко е министър на правосъдието,[3] а през 1924 – 1925 и 1928 – 1930 г. става два пъти министър на железниците, пощите и телеграфите.[4] В качеството на правосъден министър Маджаров е сред вносителите на проект за Закона за защита на държавата (ЗЗД) през 1924 г.[5]

Основател е на кооперативното водоснабдяване в Копривщица [6]и района.

Спомоществовател на туристическото и залесително дело, радетел за електрификацията на града.

Умира на 12 октомври 1943 г. в София.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шипева, Искра и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 16 – 17.
  2. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 145.
  3. ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 1.
  4. ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.
  5. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 272.
  6. ↑ Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.
Петър Динчев → министър на земеделието и държавните имоти
(21 юни 1918 – 17 октомври 1918) 		→ Андрей Ляпчев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рашко_Маджаров&oldid=12400438“.