Петър Корнажев
| Петър Корнажев | |
| български политик и юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 октомври 2002 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| VII ВНС | |
Петър Захариев Корнажев е български политик и юрист, професор, депутат в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991) и министър на правосъдието в правителството на Любен Беров (1993 – 1994).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Корнажев е роден в София на 23 август 1930 г.[1][2] Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, започва работа като адвокат от 1954.[2] Автор е на многобройни научни и публицистични материали – десет книги,[3] множество публикации и статии в български списания и вестници, голяма част от които са преведени на немски, френски, полски и руски език. Бил е депутат във Великото народно събрание и заместник-председател на парламентарната група на СДС, заместник-председател на Изпълнителното бюро на БСДП и член на Координационния съвет на СДС,[4] председател на Съюза на българските фондации и заместник-председател на Българската секция на Световната асоциация по наказателно право.[2] След 10 ноември 1989 ръководи възстановения Български адвокатски съюз и фондацията „Янко Сакъзов“.[2]
По време на процеса срещу българските медици в Либия сътрудничи на адвоката от българска страна Владимир Шейтанов.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Владеел е немски, руски и латински език.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1030.
- ↑ а б в г Задна корица на „Речник по етика“, издадена в София през 1993
- ↑ Петър Корнаджев, биографична справка, архив на оригинала от 4 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110604130641/http://www.omda.bg/bulg/news/personal/kornazhev_petar.htm, посетен на 10 април 2010
- ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Наказателноправен режим на непълнолетните, Наука и изкуство, София, 1970
- Полови престъпления, Наука и изкуство, София, 1974, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1995 (преиздадена)
- Престъпления против човешкото достойнство (Обида и клевета), Библиотека на дружество Георги Кирков, София, 1978
- Наказуемото бездействие, Издателство на Отечествения фронт, София, 1980
- Квалифицираните умишлени убийства, Наука и изкуство, София, 1981, Умишлените убийства (по наказателния кодекс на република България), Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)
- Старостта – правни и психологически проблеми, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982
- Документни престъпления, Профиздат, София, 1986
- Живот край мене, Издателство на Отечествения фронт, София, 1988
- Реституцията – как да възстановим правото си на собственост (коментар), Пеликан-алфа, София, 1992
- Речник по етика (или 30 писма с отговори на един литературен критик до един адвокат), в съавторство с литературния критик Николай Василев, Издателска компания К&М, София, 1993
- Уморената надежда (Седмото велико народно събрание и малко преди това), Издателство Захарий Стоянов, София, 1998
- Съдебна реторика (Избрани съдебни речи), Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Някои статии:
- Странни случаи, списание Общество и право, брой 6/1980
- „Прости“ казуси, „сложни“ съдби, списание Общество и право, брой 9/1981
- Реториката – изкуство или наука, списание Общество и право, брой 3/1982
- Венецът на Вазов, списание Общество и право, брой 4/1983
- Пледоария за „съперника“, списание Общество и право, брой 7/1983
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
| |||||||||||||||