Порфирий Стаматов
| Порфирий Стаматов | |
| български и руски юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Георги Стаматов |
Порфирий Христофоров Стаматов е български и руски юрист. Той е министър на правосъдието на България през 1881 г. Баща на писателя Георги Стаматов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Порфирий Стаматов е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1840 г. в Белгород Днестровски, Бесарабия, в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев през 1864 г. и право в Новоруския университет в Одеса през 1868 г. Работи като съдия в Одеса.
След Освобождението на България е член и председател на Върховния касационен съд в София (1880 – 1886). През 1881 г., след държавния преврат, за кратко е министър на правосъдието в правителството на Казимир Ернрот. През този период той на няколко пъти се противопоставя на предложени от министър-председателя репресивни мерки, като цензуриране на печата и смъртни наказания за държавни служители, критикуващи преврата.[1] От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в Тифлис, Саратов и Одеса.[2]
Порфирий Стаматов умира на 11 юни 1925 г.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „О возобновлении угловных дел“
- „О надзоре за судебными установлениями“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 295, 299.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 419.
| |||||||||||||
| |||||||||||||||
