Цвятко Бобошевски
Цвятко Бобошевски | |
регент на България | |
Мандат | 9 септември 1944 – 18 септември 1946 г. |
---|---|
Монарх | Симеон II |
министър на търговията, промишлеността и труда | |
Мандат | 9 юни 1923 – 3 ноември 1924 г. |
Министър-председател | |
Александър Цанков | |
Предшественик | Димитър Зографов |
Наследник | Димитър Христов |
Втори мандат | 4 януари 1926 – 15 май 1930 г |
Министър-председател | |
Андрей Ляпчев | |
Предшественик | Димитър Христов |
Наследник | Димитър Мишайков |
министър на правосъдието | |
Мандат | 3 ноември 1924 – 4 януари 1926 г. |
Министър-председател | |
Александър Цанков | |
Предшественик | Рашко Маджаров |
Наследник | Тодор Кулев |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | 23 декември 1952 г.
София, България |
Погребан | Централни софийски гробища |
Националност | България |
Полит. партия | Народна партия, Обединена народно-прогресивна партия, Демократически сговор |
Професия | юрист, политик
Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС |
Цвятко Бобошевски в Общомедия |
Цвятко Петров Бобошевски е български политик от Демократическия сговор и юрист, министър на търговията, промишлеността и труда (1923 – 1924, 1926 – 1930) и на правосъдието (1924 – 1926) в правителствата на Александър Цанков и Андрей Ляпчев. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година сътрудничи на комунистическия режим и е назначен за регент на малолетния цар Симеон II.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Цвятко Бобошевски е роден на 20 август (8 август стар стил) 1884 година във Враца[1] в семейството на заможен търговец. До V клас учи в родния си град, а VI и VII клас завършва с отличен успех Софийската мъжка гимназия. През 1906 година завършва право в Париж[1] и до 1923 г. е адвокат във Враца.
Бобошевски става член на Народната партия, а след нейното вливане в Обединената народно-прогресивна партия през 1920 година е секретар на новосъздадената организация. Като един от малкото водачи на Конституционния блок, които са на свобода през пролетта на 1923 година, той участва активно в подготовката на Деветоюнския преврат.[1]
След преврата Цвятко Бобошевски е министър на търговията промишлеността и труда в първото и второто правителство на Александър Цанков. Заедно с повечето представители на Обединената народно-прогресивна партия той се присъединява към новосъздадената партия Демократически сговор. В края на 1924 година при размествания в кабинета на Цанков заема поста министър на правосъдието. След отстраняването на Цанков в началото на 1926 година Бобошевски остава в правителството като министър на търговията, промишлеността и труда в първия и втория кабинет на Андрей Ляпчев.[1]
Цвятко Бобошевски подкрепя Деветнадесетомайския преврат през 1934 година и през 1934 – 1936 година е председател на държавната Българска ипотекарна банка. През следващите години се противопоставя на обвързването на България с Германия, а през август 1944 година става безпартиен член на прокомунистическия Отечествен фронт. След последвалия Деветосептемврийски преврат е назначен за регент, заедно с Венелин Ганев и Тодор Павлов. Той остава на този пост до премахването на монархията през 1946 година, като сътрудничи на доминираното от Българската комунистическа партия правителство.[1]
Цвятко Бобошевски умира на 21 декември 1952 година в София.[1] На погребението правителството на Вълко Червенков му отдава почест като на виден държавник.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 55 – 56.
Димитър Зографов | → | министър на търговията, промишлеността и труда (9 юни 1923 – 3 ноември 1924) | → | Димитър Христов |
|
Димитър Христов | → | министър на търговията, промишлеността и труда (4 януари 1926 – 15 май 1930) | → | Димитър Мишайков |