Правителство на Андрей Ляпчев 1
| Правителство на Андрей Ляпчев 1 | ||||
 44-то правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Борис III | |||
| Председател | Андрей Ляпчев | |||
| Сформиране | 4 януари 1926 | |||
| Разпускане | 12 септември 1928 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | Демократически сговор | |||
| Министри | 10 | |||
| ~ мъже | 10 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 172 / 247
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XXI ОНС | |||
| ||||
Първото правителство на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 12 септември 1928 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Ляпчев.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Вътрешна политика
[редактиране | редактиране на кода]Новото правителство е посрещнато благосклонно както от легалната опозиция, така и от Великите сили. Непосредствено след идването си на власт кабинетът предприема редица мерки за стабилизиране на икономиката, демократизиране на обществения живот и ограничаване влиянието на Военния съюз. През февруари 1926 г. Двадесет и първото ОНС гласува частична амнистия за политическите и криминалните затворници (освободени са 7000 лишени от свобода, 1157 от тях – политически затворници). Възстановени са редица демократични права – свобода на словото и на печата, дава се възможност на БКП (т.с.) да легализира дейността си (през 1926 – 1928 г. са образувани Българска работническа партия и Работнически младежки съюз). Парламентът започва да играе водеща роля в обществото.[2]
Демократичните промени, осъществени от кабинета, му позволяват да получи необходимата финансова подкрепа от Запада. Още през 1926 г. на България е отпуснат от американски и английски банки т.нар. Бежански заем, чрез който са оземлени и настанени в границите на царството десетки хиляди български семейства от Тракия, Добруджа и Македония. Две години по-късно, отново под покровителството на Обществото на народите, е отпуснат нов заем за покриване на щетите от Чирпанското земетресение (над 73 000 напълно или частично разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев.[2]
Външна политика
[редактиране | редактиране на кода]Във външната политика на кабинета се забелязва ориентация към Италия на базата на общото негативно отношение и териториални спорове на двете държави със Сръбско-хърватско-словенското кралство. Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за подобряване положението на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 г.[2]
За да излезе от международната изолация, кабинетът е принуден не само да признае териториалните промени, но и да подпише на 9 декември 1927 г. спогодба с Гърция (Моллов – Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия. Областта е окончателно загубена за България, но Великите сили опрощават голяма част от репарационните задължения на страната.[2]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 10 министри:[2]
Промени в кабинета
[редактиране | редактиране на кода]от 3 март 1928
[редактиране | редактиране на кода]| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| железници, пощи и телеграфи | Никола Найденов (упр.) | Демократически сговор | |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]- 22 декември 1926 – Правителството на България сключва Бежанския заем.
- 9 декември 1927 – Подписана е спогодба с Гърция (Моллов – Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
.svg){kind=small}