Правителство на Димитър Станчов
| Правителство на Димитър Станчов | ||||
 28-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Димитър Станчов | |||
| Народно събрание | 7 / 169
| |||
| Сформиране | 27 февруари 1907 | |||
| Разпускане | 3 март 1907 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | НЛП | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XIII ОНС | |||
| ||||
Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски,[2] непосредствено след убийството на предишния министър-председател Димитър Петков. Управлява страната до 3 март 1907 г., след което е наследено от правителството на Петър Гудев.[3]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, оглавен от Димитър Станчов, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.[4][5]
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 8 министри и един председател:[3]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Димитър Станчов | безпартиен | |
| вътрешни работи | Никола Генадиев (упр.) | Народнолиберална партия | |
| външни работи и изповедания | Димитър Станчов | безпартиен | |
| народно просвещение | Лазар Паяков (упр.) | Народнолиберална партия | |
| правосъдие | Константин Панайодов | Народнолиберална партия | |
| финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
| военен | Михаил Савов | военен | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Станчов (упр.) | безпартиен | |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Указ № 6 от 27 февруари 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 48 от 5 март 1907 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 11 септември 2015 г.)
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 92.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
- ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 208 – 209
.svg){kind=small}