Правителство на Тодор Иванчов 2
| Правителство на Тодор Иванчов | ||||
 20-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Тодор Иванчов | |||
| Народно събрание | 89 / 169
| |||
| Сформиране | 27 ноември 1900 | |||
| Разпускане | 12 януари 1901 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | безпартийни ЛП (радослависти) | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | X ОНС | |||
| ||||
Второто правителство на Тодор Иванчов е двадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 27 ноември 1900 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява до 12 януари 1901 г., след което е наследено от първото правителство на Рачо Петров.[3]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]На 27 ноември 1900 г. княз Фердинанд I възлага на ген. Рачо Петров да състави преходен кабинет до провеждането на нови парламентарни избори. Министър-председател на новото правителство е Тодор Иванчов, но реално властта се контролира от княза и ген. Петров.[4]
Поради конфликта между Иванчов и Министерския съвет кабинетът не успява да изпълни поставените му задачи и подава оставка.[4]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Тодор Иванчов, е образуван от безпартийни лица и 1 деец на Либералната партия (радослависти) – Димитър Тончев.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 8 министри и един председател:[4]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Тодор Иванчов | безпартиен | |
| вътрешни работи | Рачо Петров | безпартиен | |
| външни работи и изповедания | Димитър Тончев | Либерална партия (радослависти) | |
| търговия и земеделие | Йов Титоров | безпартиен | |
| правосъдие | Петър Данчов | безпартиен | |
| военен | Стефан Паприков | военен | |
| народно просвещение | Иван Пеев-Плачков | безпартиен | |
| финанси | Тодор Иванчов | безпартиен | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Стефан Паприков (упр.) | военен | |
В краткия си период на водене не са правени промени.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Указ № 11 от 27 ноември 1900 г. Обн. ДВ. бр. 261 от 28 ноември 1900 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 17 януари 2015)
- ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 165
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 72 – 73.
.svg){kind=small}