Правителство на Александър Стамболийски 2
| Правителство на Александър Стамболийски 2 | ||||
 41-во правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Борис III | |||
| Председател | Александър Стамболийски | |||
| Народно събрание | 212 / 245
| |||
| Сформиране | 9 февруари 1923 | |||
| Разпускане | 9 юни 1923 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | БЗНС | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XX ОНС | |||
| ||||
Второто правителство на Александър Стамболийски е четиридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 9 февруари 1923 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 9 юни 1923 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Цанков.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Нова изборна победа
[редактиране | редактиране на кода]Непосредствено след образуването на новото правителство, между България и Сръбско-хърватско-словенското кралство е подписано т.нар. Нишко споразумение. Клаузите му са поредица от отстъпки пред западния ни съсед, някои от които граничат с национално предателство (българската държава официално се отказва от Македония и се ангажира да разгроми ВМРО). В отговор националноосвободителната организация на българите в Македония издава смъртни присъди на министри от кабинета на БЗНС. Нишкото споразумение и резултатите от проведените на 22 април същата година парламентарни избори (БЗНС получава 569 139 гласа – 52,7% от вота на всички избиратели и 212 мандата за Народното събрание (по мажоритарната система) обединяват окончателно опозицията и я убеждават, че единственият път към властта е военният преврат.[2]
Убедителната победа главозамайва земеделските лидери, които не обръщат внимание на многобройните сигнали за подготвян преврат. Едва в дните непосредствено преди осъществяването му министърът на вътрешните работи Христо Стоянов докарва в София 5000 оранжевогвардейци. Ръководството на БЗНС твърдо вярва, че въоръжените селски отряди ще парират всеки опит на опозицията да се добере до властта.[2]
Държавен преврат и сваляне на правителството
[редактиране | редактиране на кода]Рано сутринта на 9 юни 1923 г. командваните от офицери членове на Военния съюз, юнкери и редовни армейски части установяват контрол в столицата и по-големите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село Славовица), а плахите опити на полицията да окаже отпор на военните завършват без успех. След няколкочасово колебание цар Борис III (за участието му в преврата няма категорични доказателства) подписва указ за назначаване на широко коалиционно правителство, образувано от представители на всички политически сили, без БКП (т.с.), която е противник на БЗНС.[2]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът е оглавен от Александър Стамболийски и съставен от дейци на БЗНС, като листата от министри, публикувана на 12 март 1923 г.[3] впоследствие търпи няколко промени.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 8 министри:[2]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Александър Стамболийски | БЗНС | |
| вътрешни работи и народно здраве | Александър Оббов | БЗНС | |
| външни работи и изповедания | Александър Стамболийски | БЗНС | |
| търговия, промишленост и труда | Александър Радолов | БЗНС | |
| финанси | Петър Янев (упр.) | БЗНС | |
| война | Александър Стамболийски (упр.) | БЗНС | |
| правосъдие | Петър Янев | БЗНС | |
| железници, пощи и телеграфи | Цанко Бакалов (упр.) | БЗНС | |
| земеделие и държавни имоти | Александър Оббов | БЗНС | |
| обществени сгради, пътища и благоустройство | Цанко Бакалов (упр.) | БЗНС | |
| народно просвещение | Стоян Омарчевски | БЗНС | |
Промени в кабинета
[редактиране | редактиране на кода]от 12 март 1923
[редактиране | редактиране на кода]| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| вътрешни работи и народно здраве | Христо Стоянов | БЗНС | |
| война | Константин Муравиев | БЗНС | |
от 14 март 1923
[редактиране | редактиране на кода]| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Спас Дупаринов | БЗНС | |
| железници, пощи и телеграфи | Недялко Атанасов | БЗНС | |
| финанси | Петър Янев | БЗНС | |
| търговия, промишленост и труда | Александър Стамболийски (упр.) | БЗНС | |
от 16 март 1923
[редактиране | редактиране на кода]| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| обществени сгради, пътища и благоустройство | Кирил Павлов | БЗНС | |
от 8 май 1923
[редактиране | редактиране на кода]| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| търговия, промишленост и труда | Димитър Зографов | БЗНС | |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Указ № 4 от 9 февруари 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 252 от 10 февруари 1923 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 146 – 149.
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник/Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг/брой 13, 13 март 1923 г., стр. 1
.svg){kind=small}