Правителството на Стоилов насърчава индустрията и земеделието с данъчни облекчения и кредит, увеличава облагането на вносните стоки и развива мащабно железопътно строителство, но не успява да компенсира нарасналите държавни разходи и изпада в зависимост от чуждестранните (австрийски и френски) кредитори.[3][4]
2 февруари 1896 – Престолонаследникът Борис е покръстен от католическо в православно вероизповедание. В отговор Русия възобновява дипломатическите си отношения с България, прекъснати през 1886 година. Великите сили признават княз Фердинанд за законен български владетел.[7]
21 декември 1896 – Народното събрание приема нов закон за амнистията, който позволява на политическите емигранти, напуснали страната по време на размириците от 1886 – 1887 година, да се завърнат в България.[8]
22 януари 1898 – Споразумение с Русия за приемане на българските офицери-емигранти, преминали на руска служба след 1886, обратно в българската армия.[9]
април 1896 – Османските власти издават ираде за въвеждане на административни реформи в Одринско, Македония и Косово. Те предвиждат известен контрол (инспектори) върху правораздаването и финансите, но не допускат християни нито в местната управа, нито в полицията, както иска българското правителство.[13]
юли 1896 – Избухва поредното въстание на гърците от Крит за присъединяване на острова към Гърция. Гръцки чети навлизат в Южна Македония.[14]
19 февруари 1897 – Сключена е българо-сръбска спогодба. В условията на международната криза, предизвикана от Критското въстание, България и Сърбия се договарят да пазят териториалното статукво на Балканите, да си помагат в развитието на националната, религиозната и училищната дейност в Македония и да не предприемат агресивни действия без предварителни консултации.[15]
20 декември 1894 – Правителството прокарва през VIII обикновено народно събрание Закон за насърчаване на местната промишленост, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други отрасли и предвижда безмитен внос на суровини и машини, намалени железопътни тарифи и данъчни облекчения за по-големите предприятия.[21]
20 декември 1894 – На мястото на десятъка и емляка е въведен поземлен данък.[22]
20 декември 1894 (1 януари 1895 по нов стил) – Гласуван е и Закон за акцизите и повишаване на вносните мита, който задължава правителството да договори с Великите сили промени в търговските им привилегии по Берлинския договор и го вкарва в конфликт с Австро-Унгария.[23]
20 юни 1895 – Железопътната линия Каспичан – Шумен, част от проектираната жп връзка на София и Варна, е въведена в експлоатация.[24]
30 юли 1896 – Правителството на Стоилов и международен банков синдикат начело с Париба сключват „Земеделски заем“. България получава 30 милиона лева (при 5 % лихва) за капитализиране на земеделските каси, инвестиране в инфраструктурата (жп линиите от София за Каспичан и Кюстендил) и обслужване на стари дългове.[25]
края на 1896 – Търговски договор с Австро-Унгария урежда двустранния митнически конфликт, въвежда увеличени и специфични мита за австро-унгарските стоки в България.[27]
6 февруари 1897 – Тръгват първите влакове между Перник и Радомир. Линията е част от проекта за свързване на София с Кюстендил и Македония.[24]
ноември 1898 – Споразумение за конверсионен заем от обединение на френски, австрийски и германски банки намалява лихвата на българските задължения от 6 на 5 % при размер от 290 милиона лева. Част от заема е за наемане на Източните железници в Южна България от българското правителство. Тези условия са отхвърлени от Народното събрание през декември.[28]
14/26 януари 1899 – Стоилов и останалите министри подават оставка вследствие от провала на конверсионния заем.[29]
↑ абвЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 61 – 66.
↑Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 132 – 133, 140 – 142, 153 – 155.
17-о правителство на България
.svg){kind=small}