Направо към съдържанието

Правителство на Димитър Греков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Правителство на Греков)
Правителство на Димитър Греков
 18-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателДимитър Греков
Народно събрание
108 / 169
Сформиране19 януари 1899
Разпускане1 октомври 1899
Първоначален състав
КоалицияЛП (радослависти), НЛП
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отX ОНС

Стоилов 3
Иванчов 1

Правителството на Димитър Греков е осемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 1 октомври 1899 г., след което е наследено от правителство на Тодор Иванчов.[2]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Управлението на кабинета Греков е белязано от остра финансова криза, която засилва зависимостта на Княжеството от чуждестранните кредитори и го принуждава да се откаже от проектите за контрол върху железниците в Южна България. Във вътрешнополитически план правителството се крепи на парламентарното мнозинство на радославистите и стамболовистите. Спорът между двете партии за разпределението на мандатите в X ОНС след частичните избори през септември 1899 година води до оставката на министър-председателя Греков.[3]

Правителството идва на власт непосредствено след управлението на Народната партия. Състои се от безпартийни лица (какъвто е министър-председателят Греков, бивш стамболовист) и представители на Радославистката партия.[3]

Сформира се от следните 8 министри и един председател:[4]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Димитър Греков безпартиен
вътрешни работи Васил Радославов Либерална партия (радослависти)
външни работи и изповедания Димитър Греков безпартиен
народно просвещение Тодор Иванчов Либерална партия (радослависти)
финанси Михаил Тенев Либерална партия (радослависти)
правосъдие Петър Пешев Либерална партия (радослависти)
военен Стефан Паприков военен
търговия и земеделие Григор Начович безпартиен
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Тончев Либерална партия (радослависти)

В краткия си период на водене не са правени промени.

  • 15 март 1899 – Подписана е конвенция с Компанията на Източните железници, която получава за експлоатация новопостроената линия ПловдивЧирпанНова Загора и бъдещата линия до Бургас. Българското правителство поема ангажимент да не строи алтернативни линии в Южна България в продължение на 25 години.[3][5]
  • 21 март 1899 – България сключва с Париба и Банк ентернасионал дьо Пари конверсионен заем за 260 000 000 лева при 5 % лихва. С него се конвертират 6-процентните заеми от времето на Стамболов и се осигуряват средства за нови жп линии. Гарантиран е с приходите от данъци, железници и пристанища. Ратифициран е от Народното събрание три месеца по-късно.[3][6]
  • април 1899 – Парламентарни избори, спечелени от радославистите с административен натиск.[3]
  • 24 юни 1899 – В изпълнение на конвенцията от март същата година, Народното събрание спира строежа на жп линията СаранбейЧирпан, замислена като заместител на Източните железници в Южна България.[3][6]
  • септември 1899 – Либералите на Радославов си осигуряват самостоятелно мнозинство в допълнителните избори за депутати.[3]
  • 8 ноември 1899 – Довършена е жп линията РоманПлевенШумен.[7]
  1. ДВ. Указ № 3 от 19 януари 1899 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 13 от 19 януари 1899 г.
  2. а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 2 май 2015 г.)
  3. а б в г д е ж Стателова 1999, с. 161 – 163.
  4. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 67 – 69.
  5. Тодорова 2009, с. 72.
  6. а б Тодорова 2009, с. 73 – 74.
  7. Доклад до Негово величество Фердинанд I, цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1887 – 1912. От Министерския съвет, с. 700. София, Държавна печатница, 1912. Онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“. Посетена на 17.07.2015.