Направо към съдържанието

Сергей Лукиянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Лукиянов
Сергей Иванович Лукьянов
Портрет на Сергей Лукиянов направен от фотографа Онорий Марколеско.
Роден
1834 г.
Починал
1905 г. (71 г.)
Санкт Петербург, Руска империя
Сергей Лукиянов в Общомедия

Сергей Иванович Лукиянов (на руски: Сергей Иванович Лукьянов) е руски юрист. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Сергей Лукиянов е роден през 1834 г. в Русия. Завършва специалността „Право“ в Московския университет. Специализира в Германия. Работи като юрист в Императорската канцелария по законодателни въпроси. Сенатор и статски съветник в Министерството на правосъдието. Принадлежи към умереното либерално течение в руския обществен и политически живот.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Командирован е в България и работи в системата на Временното руско управление. Специалист е по правните въпроси към неговия ръководител княз Владимир Черкаски. Завежда Съдебния отдел при Съвета на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По поръчение на император Александър II е председател на специалната юридическа комисия за изработване на съдоустройството и съдопроизводството в България. Проектът влиза в сила на 24 август 1878 г. под името „Временни правила за устройство на съдебната власт в България“.

Основен автор на „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“. Участва в работата на Учредителното събрание. С неголеми изменения проектът е приет и наименуван по-късно Търновска конституция.

Председател е на Върховния касационен съд на Княжество България (1878 – 1879).

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 103.