Временно руско управление
| Временно руско управление в България | ||||
 Временно правителство на България | ||||
 | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Владимир Черкаски / Княз А. Дондуков-Корсаков | |||
| Сформиране | юни 1877 | |||
| Разпускане | юли 1879 | |||
| ||||
Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. на завзетите от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и непосредствено след нея.
Подписаният предварителен Санстефански мирен договор, между Руската империя и Османската империя, определя срока на ВРУ на 2 години след договора. Сключеният по-късно многостранен Берлински договор ограничава продължителността на следвоенното ВРУ до 9 месеца след подписването на договора.[1][2]
В тогавашните западни български земи (районите на Босилеград, Цариброд, но и на Кула, Берковица, Враца, Сливница, Трън), завзети от сръбски войски, тези функции по пълномощия от Русия са изпълнявани от сръбска администрация, която предявява там териториални претенции.
История
[редактиране | редактиране на кода]Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Ръководният му орган, наименуван Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, е прикрепен към командването на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руският императорски комисар Владимир Черкаски, а след неговата смърт (на 3 март 1878 г.) застава княз Александър Дондуков-Корсаков.[1] (Княз Дондуков официално встъпва в длъжност на 8 май 1878 год.). Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (20 май - 10 октомври 1878), а след това е преместено в София, поради това, че Пловдив остава в пределите на Източна Румелия.
Княз Дондуков-Корсаков създава Съвет на управлението на императорския комисар, наричан още Централно управление на императорския комисар. За членове на съвета, които били и управители на отделите, били назначени:[3]
- генерал-майор Михаил А. Домонтович – управител на канцеларията за общи дела и дипломация,
- генерал-майор Василий Г. Золотарьов – управител на военния отдел,
- генерал-майор Пьотър А. Гресер – управител на отдела на вътрешните дела,
- действителен статски съветник Сергей Ив. Лукиянов – управител на съдебния отдел,
- действителен статски съветник Константин А. Бух – управител на финансовия отдел (от октомври 1878 г.),
- проф. Марин Дринов – управител на отдела на народното просвещение и духовните дела,
- действителен статски съветник Лев Тухолка – началник на централното управление на митническата част (от октомври 1878 г.)
- Към съвета се числели също екзархът и всички български екзархийски архиереи.
Задачите на управлението са: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия. В освободените градове са създадени български административни учреждения. Създават се градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.
| Губерния | Губернатор | Вице-губернатор |
|---|---|---|
| Русенска | генерал-майор В. Акимов | Марко Балабанов |
| Адрианополска (Одрин) | генерал-майор Липинский | |
| Филипополска (Пловдив) | ген.-м. Гибш фон Гростал | Тодор Бурмов |
| Варненска | Павел Баумгартен | |
| Софийска | Пьотр Алабин | полковник Лукашев |
| Видинска | Лев Тухолка | |
| Търновска | камер-юнк. Щербинский | Драган Цанков |
| Сливенска | с. с. Иванов | |
| Тулчанска | н. с. Белоцерковец | Никола Даскалов |
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които освен Марин Дринов са и Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков, Димитър Карамфилович.[1]
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 години, основана е Българската народна банка, а за официален език е определен българският.
Временното руско управление свиква Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. През април 1879 г. свиква Първото велико народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз.
Като главна задача на ВРУ съгласно Берлинския договор е определено създаването на васалната държава Княжество България и на автономната османска област Източна Румелия. Администрацията е ръководена от канцеларията на императорския комисар и от Съвет за управление, подпомаган от 7 отдела.
Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват също и автономната област Източна Румелия.
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора Алеко Богориди, а на 25 юни с.г. – в Княжество България на българския княз Александър I Батенберг. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
Съгласно Берлинския договор разходите по издръжката на Временното руско управление формират окупационния дълг на Княжество България и Източна Румелия. Дългът е изплатен частично до 1902 година (за княжество България), остатъкът (за Източна Румелия) е напълнo опростен от Русия след Първата световна война.[5]
Създаване на военни сили
[редактиране | редактиране на кода]Началото на българската армия е поставено като от Българското опълчение е създадена „Българска земска войска“ на основата на Временните правила за Българската земска войска от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.[6] Тъй като бившият началник на българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.
С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г. влиза в сила Привременно положение за Българската войска, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо „земска“ вече се наричат кратко и ясно – Българска войска[7].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54 – 55.
- ↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148
- ↑ Тенев, Михаил. Живот и дейност. Т. 1. София, Българска народна банка, 2014. ISBN 978-954-8579-48-3. с. 33-34.
- ↑ Овсяний, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков (1906). Санкт Петербург, Руска империя, Военно-Исторической Коммиссий Главнаго улравления Генеральнаго Штаба, 1906. с. 14.
- ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация „Българска наука и култура“ / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491 – 492.
- ↑ Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959. с. 60.
- ↑ ИО, Отдел. Българска армия // Министерство на отбраната на Република България. Посетен на 5 март 2022.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148 – 150
- «Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д. с. с. князь В. А. Черкасский» (1906)
- «Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков» (1906)
- «Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. III Восточная Румелия и Адрианопольский санджак» (1907)
