Направо към съдържанието

Константин Бух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Бух
Роден
Починал

Константин Андреевич Бух (1812 - 1895) - руски държавник, завеждащ финансовия отдел при Временното руско управление след Освобождението на България.

Роден е на 21 декември 1812 г в благородно семейство по всяка вероятност в Петербург (днес - Санкт Петербург, Русия). Баща - Андрей Кристиян, майка - баронеса Елена Егоровна фон Шваххайм.

През 1831 г. завършва Главното инженерно училище в Петербург (военно-учебно заведение на Руската императорска армия) и е оставен да продължи обучението си в офицерския клас, от който е повишен в полеви инженер като прапорщик. Започва службата си като инженер-мичман от гарнизонния отряд в Отделния Оренбургски корпус. През 1837-1839 г. служи във военноморското министерство на Русия.

От 1856 г. той е управител на Оренбургската камара за държавна собственост и в същото време от 1857 г. - директор на Уфимския губернски комитет на попечителите на затвора От 8 май 1864 г. е произведен в граждански чин действителен статски съветник.

От 1874 г. - член на Съвета на министъра на финансите на Руската империя.

Константин Бух в България

[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България е назначен към състава на Временното руско управление като завеждащ финансовия отдел.[1][2] от октомври 1878 г.

На 16 декември 1878 г. представя на княз Александър Дондуков-Корсаков проектоустава за учредяването на БНБ[3]. Същият проектоустав Константин Бух изпраща на 25-ти и 26 декември 1878 г. и до няколко български обществени и политически дейци за обсъждане и мнение.[4][5]

След прекратяването на дейността на Временното руско управление (юли 1879 г.), Константин Бух се завръща в Русия. На 18 април 1880 г. е повишен в чин таен съветник.

Умира на 30 октомври 1895 год и е погребан в гробището на Новодевичския манастир, Санкт-Петербург, Русия.

  • Орден на Св. Станислав 2-ра степен с императорска корона (1859) [6]
  • Орден на Св. Анна 2-ра степен (1862) [6]
  • Орден на Св. Станислав 1-ва степен (1875)
  • Орден на Св. Анна 1-ва степен (1883)
  • Орден на Св. Владимир 2-ра степен (1886)
  1. Овсяний, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков (1906). Санкт Петербург, Руска империя, Военно-Исторической Коммиссий Главнаго улравления Генеральнаго Штаба, 1906. с. 4.
  2. Тенев, Михаил. Живот и дейност. Т. 1. София, Българска народна банка, 2014. ISBN 978-954-8579-48-3. с. 33-34.
  3. БНБ. Важни дати
  4. ЦДА, ф. 159К, оп. 1, а. е. 10, л. 1. Чернова. Ръкопис
  5. Архивите говорят. БНБ. Сборник документи. Т. 1. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, 1998. ISBN 954-9800-02-4. с. 26-27.
  6. а б Бух Константин Андреевич // Список гражданским чинам IV класса. Исправлен по 1-е февраля 1872 года. — С. 265—266.