Румен Аврамов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аврамов.
| Румен Аврамов | |
| български икономист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Научна дейност | |
| Област | Стопанска история |
| Работил в | Център за либерални стратегии |
| Румен Аврамов в Общомедия | |
Румен Любенов Аврамов е български икономист и стопански историк.
Биография[1]
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 април 1953 г. в Париж (Франция). Завършва средно образование в Lycee de l’Alliance Francaise в Сантяго де Чили (1969) и висше във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (1974). Доктор по икономика (1986).
Работи дълго време в Икономическия институт на Българска академия на науките. От 1990 г. е икономически съветник на президента Желю Желев, а през 1991 г. е сред основателите на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, на която известно време е заместник-председател. От 1994 г. е член на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, а през 1997 – 2002 г. е член на Управителния съвет на Българска народна банка.
Член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Икономически цикли и кризи при капитализма. С., Наука и изкуство, 1988, 146 с.
- Стопанският XX век на България. София, Център за либерални стратегии, 2001. ISBN 9549671046. с. 152.
- Комуналният капитализъм. Том I. Размерност и едри щрихи. Капитализъм без капитал. Допирът с външния свят. София, Фондация „Българска наука и култура“, 2007. Архив на оригинала от 2015-02-02 в Wayback Machine.
- Комуналният капитализъм. Том II. Движението на парите. София, Фондация „Българска наука и култура“, 2007. Архив на оригинала от 2015-02-02 в Wayback Machine.
- Комуналният капитализъм. Том III. Ценности и интелектуална среда. Дългата перспектива. София, Фондация „Българска наука и култура“, 2007. Архив на оригинала от 2015-02-02 в Wayback Machine.[2]
- Пари и де/стабилизация в България 1948 – 1989. София, Сиела, 2008. ISBN 9789542803393. с. 340.
- „Спасение“ и падение: Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940 – 1944 г. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2012. ISBN 9789540730400. с. 264.[3][4][5]
- Икономика на „Възродителния процес“. София, Център за академични изследвания, Издателска къща „Рива“, 2016. ISBN 978-954-320-582-0. с. 759.
- Съставител и редактор на петтомната архивна поредица Българска народна банка, Сборник документи (1879 – 2009) в пет тома. София, ГУА и БНБ, 1998 – 2009. Посетен на 26.1.2015.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Румен Аврамов – пълна автобиография Архив на оригинала от 2013-09-14 в Wayback Machine., сайт на Центъра за либерални стратегии.
- ↑ Мартин Иванов, „Капитал“-ът на България“, рец. във в. „Капитал“, 3 август 2007.
- ↑ Даниела Горчева, „Спасени или „оцелели“ са евреите в България през Втората световна война? Румен Аврамов и Леа Коен vs Яков Бар-Ор и Хана Аренд“, рец. на сайта svobodata.com, 11 октомври 2012.
- ↑ Даниела Горчева, „Спасени или „оцелели“ са евреите в България през Втората световна война или за тезите в книгата на Румен Аврамов. Втора част“, рец. на сайта svobodata.com, 15 октомври 2012.
- ↑ „За човешката цена на националния идеал“ (интервю след излизането от печат на „Спасение“ и падение: Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940 – 1944 г.“, в. „Култура“, бр. 15 (2721), 19 април 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Румен Аврамов: У нас капитализъм се римува само с контрол“, интервю на Румяна Червенкова и Красимира Георгиева, в. „Дневник“, 15 ноември 2009
- „България след 1989: защо представите се разминаха с реалността?“, интервю на Емилия Милчева, „Дойче веле“, 13 октомври 2019
|
