Направо към съдържанието

Димитър Карамфилович

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Карамфилович
български революционер и политик
Роден
1839 г.
Починал
Народен представител в:
УС   

Димитър (Димче) Петрушев (Петрушов, Петров) Карамфилович е български обществен деец, революционер и политик.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Карамфилович е роден в 1839 година във Велес,[2] в махалата Пърцорек, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович[4] и солунчанката Ана.[5] Учи при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот. Завършва Търговското училище в Будапеща и работи в търговска кантора във Виена, а от 1860 година се занимава с търговия в родния си град. Карамфилович, който говори немски, гръцки и малко френски, взима дейно участие в борбата на българите от Велес против Цариградската патриаршия.[2] Така например в 1868 година е начело на велешката делегация, която приканва владиката Антим Велешки на Никулден да не споменава името на цариградския патриарх.[4] След учредяването на Българската екзархия е неин представител пред Високата порта по църковно-училищните дела.[2]

В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Карамфилович се подписва като

„ ...един измежду българските ревнители... Само двамата со господ. Антония Драндаровича... що се ежедневно бориме с тукашните ни сограждане българе, в които духат фенерско-гръцкиат вкоренил им се е и се не можи тъй лесно отрве и преправи, но хвала Богу, постепенно остануват се и мога ся реча, почти са заборавили вече що е това грък... Ваший от чисто блгарско срдце искр приятел Д. П. Карамфилович.[6] “

При избухването на Руско-турската война Карамфилович, заподозрян от османските власти, бяга в Букурещ, присъединява се към руските войски и участва в много сражения.[4] След Берлинския договор става председател на Самоковския окръжен съд в новообразуваното Княжество България.[5] Велешката българска община го изпраща като свой депутат в Учредителното събрание.[7][5] В Събранието Карамфилович работи по изработването на конституцията и по Мемоара за Македония до Великите сили.[8] Карамфилович заедно с Васил Диамандиев участва активно софийския комитет „Единство“, организирал Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Карамфилович участва във Временното руско управление като сътрудник във финансовото ведомство в Княжеството и има големи заслуги в изграждането на финансовата администрация. Карамфилович изработва първата българска митническа тарифа.[2] По-късно е секретар на Министерството на финансите.[1] Карамфилович е и масон[9][10] 18 степен, основател и първомайстор на ложа „Братство“ през 1882 година. В ложата се ражда идеята за основаването на Българския червен кръст, за което Карамфилович е инициатор и пръв секретар-деловодител на новата организация, приета на 1 февруари 1884 година в Международното дружество на Червения кръст.[11] По време на Сръбско-българската война в 1885 година, като деловодител на оргинизацията развива широка кампания за събиране на помощи за ранените войници.[2]

Сближава се с български монарх княз Александър I, който го прави инспектор на двореца.[1] Князът му делегира важна мисия по уреждането на пограничния въпрос със Сърбия.[11][12] След Преврата през 1886 година, е освободен като доверено лице на бившия княз.[1]

В 1884 година Димитър Карамфилович влиза в ръководството на Българомакедонското благотворително дружество.[13] В 1895 година участва в Първия македонски конгрес, на който е основан Македонският комитет. Заедно с балчишкия и варненския представител Карамфилович е избран от конгреса да поднесе на княз Фердинанд поздравителен адрес.[13] Карамфилович е член на комитета в 1895 – 1896 година.[2]

Умира на 26 декември 1906 година.[2] Дъщеря му е женена за руския офицер Луис Войткевич. Брат му Емануил Карамфилович също се занимава с революционна дейност. Синът на Емануил е войводата на ВМОРО Панайот Карамфилович.[14][15]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Карамфилович
 
Ана
Карамфилович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора Кувелас
 
Емануил Карамфилович
(1855 - 1895)
 
 
Димитър Карамфилович
(1839 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Карамфилович
(1882 - 1923)
 
Панайот Карамфилович
(1885 - 1921)
 
 
Дъщеря
 
Луис Войткевич
(1830 - 1879)
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 14.
  2. ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
  3. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 37 - 38.
  4. ↑ а б в Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 18.
  5. ↑ а б в Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 19.
  6. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 195 - 196.
  7. ↑ Радев, Симеон. Строителите на Съвременна България. Том Ι: Царуването на кн. Александра 1879 - 1886. София, Български писател, 1990. с. 48, 101.
  8. ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 20.
  9. ↑ Масонство. Проблеми в българското масонство, стр. 14. // Архивиран от оригинала на 2015-01-28. Посетен на 2010-05-23.
  10. ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 44.
  11. ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 22.
  12. ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 23.
  13. ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 34.
  14. ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 341.
  15. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 119.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Карамфилович&oldid=11960807“.