Емануил Карамфилович
| Емануил Карамфилович | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 1895 г.
|
Емануил (Мане) Петров (Петрушев, Петрушов) Карамфилович е български революционер и обществен деец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Карамфилович е роден във Велес, в махалата Пърцорек, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович[2] и солунчанката Ана. Брат му Димитър Карамфилович е виден възрожденски деец. Емануил завършва Горското училище в Букурещ, Румъния и вероятно е единственият завършил го българин преди 1878 година. Прибира се във Велес, но след 1878 година заминава за новообразуваното Княжество България,[1] където работи като регистратор в канцеларията на губернатора.[3]
При избухването на Кресненско-Разложкото въстание на 5 октомври 1878 година Емануил Карамфилович подава оставка и се включва в редиците на въстанниците.[3]
След въстанието Емануил Карамфилович, който има специално образование, оглавява клона на новосъздадената Служба по горите във Варна – на 1 март 1880 година е назначен от княз Александър I за първи губернски лесничей в Княжеството.[4] Емануил Карамфилович работи в сложно време на неуредено законодателство, нужда от оземляване на преселниците и открито разбойничество.[5] В местната политика е активист на Либералната партия.[6] Жени се за гъркинята Еленора Кувелас. Синовете им Панайот Карамфилович и Петър Карамфилович се занимават с революционна дейност.[7]
На 19 юли 1881 година е избран за подпредседател на Българомакедонското благотворително дружество.[8]
Загива на 40 година при нещастен случай – хвърлен от кон.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Петър Карамфилович | Ана Карамфилович | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елеонора Кувелас | Емануил Карамфилович (1855 - 1895) | Димитър Карамфилович (1839 - 1906) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Карамфилович (1882 - 1923) | Панайот Карамфилович (1885 - 1921) | Дъщеря | Луис Войткевич (1830 - 1879) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 19.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 18.
- ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 24.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 27.
- ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 28.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 29.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 30.
- ↑ Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
