I велико народно събрание
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Първото велико народно събрание на Княжество България фактически е продължение на Учредителното събрание и започва работа на следващия ден след приемането на Търновската конституция и закриването на Учредителното събрание.
Това Първо велико народно събрание е имало една единствена задача - избирането на монарх за Княжество България и като такъв е бил избран австрийският принц Александър Батенберг под името княз Александър I Батенберг. Тази кандидатура е била предварително договорена между Руската империя и останалите европейски велики сили.[1] Парирани са били опитите на съседните държави - Румъния и Сърбия за налагане на техни принцове, каквито постъпления е имало още по времето на Берлинския конгрес. Кандидатурата на Александър Батенберг официално не е била предложена от временното руско управление в княжеството, но е била негласно внушена като най-подходяща.
Вземат участие почти всички депутати от Учредителното събрание и няколко нови - общо 237 души според Н.Овсяний.[1] Според други източници присъстват 231 народни представители. Редно е да се отбележи, че в Дневниците на Учредителното събрание издадени от Л.Каравелов и Н.Жейнов през 1879 г. има списък с 250 души[2], но по всяка вероятно не всички народни избраници от този списък са присъствали на откриването (виж по-долу Избори за I ВНС).
Хронология
[редактиране | редактиране на кода]Заседанията се провеждат в същата сграда в която е заседавало Учредителното събрание - бившият турски конак в Търново.
Имало е 2 заседания:[1]
- 17 април - откриване на събранието и избор на княз,
- 18 април - закриване на събранието.
Княз Дондуков-Корсаков открива заседанието на 17-ти април и призовава депутатите за експедитивност. (Руските войски е трябвало скоро да напуснат пределите на България съгласно Берлинският договор и е било възможно Княжество България да се озове без държавен глава и управление).
За председател е избран бившият екзарх Антим I, за подпредседател – Тодор Икономов, а за секретар – Георги Тишев.[3]
На същото заседание проведено на закрити врата епископ Климент (Васил Друмев) предлага следните лица - принц Ройс (вероятно е имал предвид принц Хайнрих VII Ройс-Кьостриц), принц Валдемар Датски и принц Александър Батенберг. Последният е избран веднага с бурни овации, както пише Константин Иречек в книгата си "Княжество България".[4]
Няма запазен протокол от това събрание и не е ясно колко от депутатите за гласували за княз Александър Батенберг и колко - против. Счита се, че князът е избран на това единствено заседание.[1]
На 18-ти април Княз Дондуков-Корсаков закрива Първото велико народно събрание с прочувствена реч.[1]
На 26-ти юни новоизбраният Княз Александър Батенберг пристига в Търново и полага клетва в Търновската Конституция пред депутатите в читалище „Надежда“.[5] Няма запазени сведения колко от депутатите присъстват на тази клетва.
Избори за I ВНС
[редактиране | редактиране на кода]Има проведени избори вероятно през април 1879 г. Избраните делегати получават удостоверенията си в края на месец април или през месец май, когато вече е минал избора на български княз (на 17-ти април).
Пример
[редактиране | редактиране на кода]На 19.IV.1879 г. Провадийският окръжен началник подполковник Константин А. Вигант издава специално свидетелство, което легитимира избора на отец Иван Радов за депутат в събранието за избор на княз (I-во ВНС)[6]. В ново писмо под № 1014, носещо дата 23.V.1879 г., Провадийският окръжен началник Михаил Дмитриевич Риболов уведомява духовника, че съгласно предписание на Варненския губернатор Павел Петрович Баумгартен № 2131 от 16.V.1879 г. той е длъжен в качеството си на депутат да присъства на събранието, което на 17.VI.1879 г. в Търново ще избере български княз.[7][8]
Противоречия
[редактиране | редактиране на кода]Според някои източници това събрание е заседавало до 26-ти юни същата година.[9][10] Няма данни за проведени заседания от 18-ти април до 26-ти юни.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д «Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. / Том II / Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков» стр.81-85
- ↑ Бошнакова, Милкана. Учредително българско народно събрание в Търново, 1879 г. Дневници. (Фототипно издание по първото издание на Дневниците, дело на типографията на Любен Каравелов и Нестор Жейнов в Търново, 1879 г.), Състав. и увод М. Бошнакова, С., 2009, 2014 стр.
- ↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 421, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Иречек, Константин. Княжество България. Пловдив, Издателство на Хр. Г. Данов, 1899. с. 386.
- ↑ Рухна покривът на първото Велико народно събрание Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., 11:18, 5 октомври 2009 г., автор Надежда Христова
- ↑ ДА Варна, Ф.76К, л.1-1, а.е.51
- ↑ ДА Варна, Ф.76К, л.2-2, а.е.51
- ↑ Георгиев, Драгомир. Негово Всеблагоговейство Иконом Иван К. Радов – живот в служба на Бога и България // ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2 / 2018. УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”. с. 66.
- ↑ Народно Събрание на Република България. Хронология на Народното събрание // Посетен на 2024-01-25.
- ↑ Доц. д-р Светла Атанасова, завеждащ отдел „История на България ХV – ХІХ век“. Клетвата на княз Александър I Български пред Търновската конституция // Посетен на 2024-01-25.
| ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||
.svg)