IV обикновено народно събрание
.jpg)
- Не бива да се бърка с IV народно събрание.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г. до 6 септември 1886 г.[1] Четвъртото обикновено народно събрание заседава в салона на читалище „Надежда“ в Търново и в бившето Военно училище в София (Централен дом на армията, сега Централен военен клуб). От втората извънредна сесия (28 май 1885) народните представители се събират в новопостроената сграда на Народното събрание.
Избори
[редактиране | редактиране на кода]Изборите за IV ОНС са насрочени с указ на княз Александър № 58 от 28 март 1884 г.[2] Парламентарните избори се провеждат на 27 май и 3 юни същата година и са спечелени от крайните либерали, които отменят антиконституционните актове, приети при Режима на пълномощията. Избрани са 195 народни представители, към които след Съединението на Княжество България и Източна Румелия се присъединяват още 91 депутати от бившата автономна област. Крайният им брой наброява 286 народни представители.[1] Избирателната активност е 28,9%.
Разпускане
[редактиране | редактиране на кода]Политическата криза в България, създала се след абдикацията на княз Батенберг, налага разпускането на Народното събрание и свикване на Велико народно събрание за избиране на нов монарх.
Сесии
[редактиране | редактиране на кода]Извънредни
[редактиране | редактиране на кода]- I извънредна (27 юни 1884 – 9 юли 1884)
- II извънредна (28 май 1885 – 5 юни 1885)
- III извънредна (11 – 14 септември 1885)
- IV извънредна (2 юни – 11 юли 1886)
- V извънредна (1 – 6 септември 1886)
Редовни
[редактиране | редактиране на кода]- I редовна (15 ноември 1884 – 1 февруари 1885)
Бюро
[редактиране | редактиране на кода]Председатели
[редактиране | редактиране на кода]- Петко Каравелов (27 – 30 юни 1884)
- Стефан Стамболов (30 юни 1884 – 26 август 1886)
- Георги Живков (1 – 6 септември 1886)
Подпредседатели
[редактиране | редактиране на кода]- Стефан Стамболов
- Никола Сукнаров
- Трифон Панов
- Георги Живков
- Димитър Тончев
Секретари
[редактиране | редактиране на кода]- Илия Луканов
- Ангел Ташикманов
- Атанас Хранов
- Никола Живков
- Тома Кърджиев
- Филип Симидов
Народни представители
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|
Законопроекти
[редактиране | редактиране на кода]- Закон за веществената отчетност[3]
- Закон за границите на чиновниците[4]
- Закон за митниците
- Законопроект за границите на чиновниците[5]
- Закон за пощенските бонове
- Законопроект за границите на чиновниците[6]
- Закон за данъка върху недвижимите имоти („емляк“)
- Законопроект за границите на чиновниците[7]
- Закон за Пощенска спестовна каса
- Законопроект за границите на чиновниците[8]
- Закон за гребовия сбор[8]
- Закон за изгубения добитък[9]
- Закон за господарските и чифликчийските земи[9]
- Закон за намаление курса на сребърните рубли и за окончателното им демонетизиране[9]
- Закон за определяне държавните земи и пасища[9]
- Закон за учредяване на Българска национална банка[10]
- Закон за окръжните училищни инспектори[11]
- Закон за обществените и частните училища[12]
- Закон за ипотеките[12]
- Закон за железните пътища[12]
- Закон за Върховната сметна палата[12]
- Закон за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела[12]
- Закон за квартирната повинност[13]
- Закон за патентите (данък върху занаятите)[14]
- Закон за бериите (акциза върху питиетата)[15]
- Закон за реквизицията[16]
- Закон за градските общини[17]
- Закон за селските общини[18]
- Закон за откупуване Русе-Варненската железница[19]
- Закон за обръщане на държавна собственост, имота на бившия български княз Александър I Батенберг[20]
- Закон за пощите и телеграфите
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Официален сайт на НС
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29/27.03.1884
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 119 от 31 декември 1884 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 3 януари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 4 януари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 12 януари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9 от 24 януари 1885 г.
- ↑ а б Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 10 от 1 февруари 1885 г.
- ↑ а б в г Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 5 февруари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 5 февруари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 7 февруари 1885 г.
- ↑ а б в г д Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14 от 12 февруари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 16 февруари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 21 февруари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 19 от 26 февруари 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 19 септември 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 69 от 19 юли 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 70 от 22 юли 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 71 от 24 юли 1885 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 86 от 13 септември 1885 г.
| ||||||||||||||
.svg)