XL народно събрание

Четиридесетото народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г.

Сградата на Народното събрание.

Първото му заседание е на 11 юли и е открито от най-възрастния депутат – Коста Цонев от НДСВ (на 76 години).

В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005). Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите. Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.

Парламентарно представени сили

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на партията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители).

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – „Обединени демократични сили“ (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и „Български народен съюз“ (БНС)(БЗНС – Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „Атака“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.

Партия / Коалиция	Гласове	Проценти	Мандати
Коалиция за България	1 129 196	30,95%	82
Национално движение Симеон Втори	725 314	19,88%	53
Движение за права и свободи	467 400	12,81%	34
Национално обединение АТАКА	296 848	8,14%	21
Обединени демократични сили	280 313	7,68%	20
Демократи за силна България	234 788	6,44%	17
Български народен съюз	189 268	5,19%	13
Общо:	3 323 127	91,09%	240

Парламентарни групи

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

• Коалиция за България
• Национално движение Симеон Втори
• Движение за права и свободи
• Коалиция Атака
• Обединени демократични сили
• Демократи за силна България
• Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция Атака – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията – Петър Манолов – също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция Атака остава със 17 души.

В началото на 2009 г. е образувана нова парламентарна група – „Ред, законност и справедливост“.

Ръководство

Длъжност	Народен представител	Парламентарна група
Председател	Георги Пирински	БСП
Заместник-председател	Любен Корнезов	БСП
Заместник-председател	Камелия Касабова	НДСВ
Заместник-председател	Юнал Лютфи	ДПС
Заместник-председател	Петър Берон	Атака
Заместник-председател	Надежда Михайлова	ОДС
Заместник-председател	Екатерина Михайлова	ДСБ
Заместник-председател	Анастасия Мозер	БНС

Парламентарни комисии

• Комисия по икономическата политика
• Комисия по бюджет и финанси
• Комисия по правни въпроси
• Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
• Комисия по външна политика
• Комисия по отбраната
• Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
• Комисия по земеделието и горите
• Комисия по труда и социалната политика
• Комисия по образованието и науката
• Комисия по здравеопазването
• Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
• Комисия по околната среда и водите
• Комисия по енергетиката
• Комисия по културата
• Комисия по правата на човека и вероизповеданията
• Комисия по жалбите и петициите на гражданите
• Комисия по европейските въпроси
• Комисия по транспорт и съобщения
• Комисия по гражданското общество и медии
• Комисия по въпросите на държавната администрация
• Комисия по парламентарна етика
• Комисия за борба с корупцията
• Комисия по политиката при бедствия и аварии

Дейност

При съставянето на това народно събрание, сочена за основна негова задача е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.

Трета промяна в Конституцията (2006)

През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.

Поправка „Ванко 1“ (2006)

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.

Вижте също

• Списък на народните представители в Четиридесетото народно събрание

Външни препратки

• Стенограми от пленарните заседания на XL народно събрание Архив на оригинала от 2015-03-26 в Wayback Machine.