Движение за права и свободи

Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.

---

Движение за права и свободи
Абревиатура	ДПС
Ръководител(и)	Джевдет Чакъров Делян Пеевски
Основател(и)	Ахмед Доган
Основана	4 януари 1990 г.
Седалище	София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А
Членове	40 000~ (2018)
Младежка организация	Младежко движение за права и свободи
Член на	Либерален интернационал
Идеология	социален либерализъм
Полит. позиция	център
Група в ЕП	Обнови Европа
Цветове	Син
Парламент	30 / 240
Европарламент	3 / 17
Общински кметове	41 / 265
Сайт	www.dps.bg
Движение за права и свободи в Общомедия

Движението за права и свободи (ДПС, на турски: Hak ve Özgürlükler Hareketi Хак ве йозгюрлюклер харекети, HÖH) е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България. Известни са множество случаи на корупция, свързани с ДПС.

История

Образуване

Национална учредителна конференция на ДПС в София, проведена на 26 март 1990 година. Ахмед Доган (вляво) и Йенал Бекир (вдясно)

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност, която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.

Конституционност

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.

Отстраняване на Лютви Местан (2015)

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“, както и резултатите на ДПС на местните избори. Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС. Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.

На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ. На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ. На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията. Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.

На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение.

Структура

Дългогодишният председател, а след това почетен председател на партията Ахмед Доган

Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.

Председатели на ДПС

• Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
• Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
• Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016)
• Мустафа Карадайъ (24 април 2016 – 7 ноември 2023)
• Ахмед Доган (7 ноември 2023 – 24 февруари 2024)
• Джевдет Чакъров и Делян Пеевски (от 24 февруари 2024 – 11 юли 2024)

Изборни резултати

Парламентарни избори

Резултати на ДПС от изборите за НС 1990 – 2021 в реални гласове

Резултати на ДПС от изборите 1990 – 2021 в проценти

Резултати на ДПС от изборите за Народно събрание

Година	Гласове брой	Разлика	Гласове %	Разлика %	Представители	Място в управлението
1990	491 596	–	8,03 %	–	23 / 400	Опозиция
1991	418 168	73 428	7,6 %	0,43 %	24 / 240	Подкрепя правителството
1994	282 711	135 457	5,4 %	2,2 %	15 / 240	Опозиция
1997	323 429	40 718	7,6 %	2,2 %	19 / 240	Опозиция
2001	340 395	16 966	7,45 %	0,2 %	21 / 240	Коалиция
2005	467 400	127 005	12,8 %	5,3 %	34 / 240	Коалиция
2009	592 381	124 981	14 %	1,2 %	37 / 240	Опозиция
2013	400 466	191 915	11,3 %	2,7 %	36 / 240	Коалиция
2014	487 134	86 668	14,8 %	3,5 %	38 / 240	Опозиция
2017	315 976	171 158	8,9 %	5,8 %	26 / 240	Опозиция
април 2021	335 701	19 725	10,49 %	1,59 %	30 / 240
юли 2021	292 514	43 187	10,71%	0,22%	29 / 240
ноември 2021	341 000	48 486	13 %	2,29 %	34 / 240	Опозиция
2022	344 512	3 512	13,75 %	0,75 %	36 / 240	Опозиция
2023	347 700	3 188	13,75 %	0 %	36 / 240	Подкрепя правителството
юни 2024	366 562	18 862	17,06 %	3,31%	47 / 240

Президентски избори

Година	Институция	Гласове брой	Разлика	Гласове %	Разлика %	Представители	Място в управлението
2021	Президентска	309 681	—	11,57%	—	Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова	—

Участия в избори

Парламентарни избори през 2001 година

На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).

Парламентарни избори през 2005 година

Гласуване за ДПС по райони 2005 г.

На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.

Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2005 година

Партия/коалиция	Гласове		Процент		Депутати
Коалиция за България	1 129 196	+ 345 824	31,0%	+ 13,8%	82	+ 34
Национално движение „Симеон Втори“	725 314	- 1 119 441	19,9%	- 19,8%	53	- 67
Новото време	107 758		3,0%		-
Движение за права и свободи	467 400	+ 127 005	12,8%	+ 5,3%	34	+ 13
Коалиция „Атака“	296 848	+ 296 848	8,2%	+ 8,2%	21	+ 21
Обединени демократични сили	280 323	- 291 886	7,7%	+ 1,2%	20	- 1
Демократи за силна България	234 788		6,5%		17
Български народен съюз	189 268		5,2%		13

Процент по райони Област Кърджали 67,32% Извън България 53,99% Област Разград 45,97% Област Търговище 37,84% Област Силистра 36,12% Област Шумен 27,48% Област Благоевград 18,51% Област Хасково 16,55% Област Смолян 15,25% Област Бургас 15,06% Област Добрич 14,05% Област Видин 13,39% Област Пазарджик 11,91% Област Русе 11,76% Област Сливен 9,99% Област Пловдив* 9,81% Област Варна 8,66% Област Ловеч 7,37% Област Плевен 7,25% Пловдив 7,18% Област Габрово 6,16% Област Стара Загора 5,58% Област Велико Търново 4,56% Област София 4,25% Област Монтана 4,12% Област Ямбол 2,88% София (24 МИР) 2,35% Област Кюстендил 1,50% Област Враца 1,29% София (25 МИР) 0,56% София (23 МИР) 0,44% Област Перник 0,42%

Гласове по райони Област Кърджали 63 570 Извън България 40 626 Област Разград 36 435 Област Търговище 28 610 Област Бургас 28 557 Област Силистра 27 514 Област Шумен 27 455 Област Благоевград 25 472 Област Хасково 21 156 Област Варна 18 916 Област Пловдив* 15 331 Област Пазарджик 14 829 Област Русе 14 483 Област Добрич 14 058 Пловдив 11 797 Област Плевен 10 238 Област Смолян 9060 Област Стара Загора 8929 Област Сливен 8414 Област Видин 8026 Област Велико Търново 6121 Област Ловеч 5658 Област София 4712 София (24 МИР) 4097 Област Габрово 4041 Област Монтана 3047 Област Ямбол 1943 Област Враца 1213 Област Кюстендил 978 София (25 МИР) 954 София (23 МИР) 899 Област Перник 261

*: без град Пловдив

Избори за Европейски парламент през 2007 година

Гласуване за ДПС по райони на изборите за Европейски парламент 2007 г.

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

Местни избори през 2007 година

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.

Избори за Европейски парламент през 2009 година

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Парламентарни избори през 2009 година

Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година
№	Кандидатска листа	Гласове (за пропорционални мандати)		Дял от гласовете (за пропорционални мандати)		Пропорционални мандати	Мажоритарни мандати	Общо мандати
		брой	+/−	%	+/−			брой	+/−
1	Ред, законност и справедливост	174 582	—	4,13	—	10	0	10	—
2	ЛИДЕР	137 795	—	3,26	—	0	0	0	—
3	ГЕРБ	1 678 641	—	39,72	—	91	26	117	—
4	Движение за права и свободи	610 521	+143 121	14,45	+1,64	32	5	37	+3
5	Атака	395 733	+98 885	9,36	+1,22	21	0	21	0
6	Коалиция за България	748 147	−381049	17,70	−13,25	40	0	40	−42
7	Съюз на патриотичните сили „Защита“	6 368	—	0,15	—	0	0	0	—
8	НДСВ	127 470	−597 844	3,02	−16,86	0	0	0	−53
9	Коалиция БЗНС	—	—	—	—	—	—	—	—
10	Българска лява коалиция	8 762	—	0,21	—	0	0	0	—
11	Партия на либералната алтернатива и мира	2 828	—	0,07	—	0	—	0	—
12	Зелените	21 841	—	0,52	—	0	0	0	—
13	Политическо движение „Социалдемократи“	5 004	—	0,12	—	0	—	0	—
14	ВМРО – БНД	—	—	—	—	—	—	—	—
15	Другата България	3 455	—	0,08	—	0	—	0	—
16	Обединение на българските патриоти	2 175	—	0,05	—	0	0	0	—
17	Национално движение за спасение на Отечеството	1 874	—	0,04	—	0	0	0	—
18	Български национален съюз – НД	3 813	—	0,09	—	0	0	0	—
19	Синята коалиция	285 662	—	6,76	—	15	0	15	—
20	За Родината ДГИ – НЛ	11 524	—	0,27	—	0	—	0	—
21	Валентин Милтенов	—	—	—	—	—	0	0	—
ОБЩО:		4 226 195	—	100,00	—	209	31	240	—
получава мандати 0 не получава мандати — не участва +/− разлика спрямо предходните парламентарни избори

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.

Европейски избори 2014

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

Местни избори 2015

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.

ДПС взима 48 общински постове.

Европейски избори 2019

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.

Разслояване на ДПС

• НДПС
• НПСД
• ДОСТ
• АПС
• ДПС-Ново начало

Критика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.

Незаконни практики

По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език. Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския. В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.

Външни препратки

• Официален сайт