Ред, законност и справедливост
Ред, законност и справедливост | |
Ръководител(и) | Стефан Пеев |
---|---|
Основана | 2005 г. |
Разформирована | 2013 г. |
Седалище | София, ул. „Врабча“ 12А |
Идеология | консерватизъм популизъм антикорупционна |
Народно събрание | 0 / 240
|
Европейски парламент | 0 / 17
|
Сайт | www.rzs.bg |
„Ред, законност и справедливост“ (РЗС) е българска политическа партия, основана през декември 2005 г. по време на четвъртия извънреден конгрес на партия НС-БЗНС, на който НС-БЗНС е закрита. Ръководител (председател) на новата партия става предложеният от дотогавашния лидер на НС-БЗНС Яне Янев бивш конституционен съдия Георги Марков. Янев е избран за главен секретар.[1] След загубените от него президентски избори през следващата година, Марков подава оставка.
Адресът на централата на партията е София, ул. „Врабча“ 12 А.
История
[редактиране | редактиране на кода]Президентски избори през 2006 г.
[редактиране | редактиране на кода]На изборите за президент на България през 2006 г. партията издига Марков за кандидат-президент и той получава 75 478 гласа (2,716%). В края на ноември Марков си подава оставката като председател на РЗС и тя е приета. Обявено е, че до следващия редовен конгрес на партията, който е насрочен за септември 2007, изпълняващ длъжността ще бъде Яне Янев.
Избори за Европейски парламент през 2007 г.
[редактиране | редактиране на кода]На изборите за Европарламент през 2007 г. РЗС издига на челно място в своята листа кандидатурите на петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, и д-р Здравко Георгиев, следвани от журналиста Васил Сотиров. ЦИК обаче не вписва шестимата медици с аргумента, че те не са пребивавали в България или друга страна от ЕС през последните 2 години, както се изисква от избирателния закон. Така единственият кандидат в листата остава Сотиров. РЗС печели 0,47% от гласовете (9147 гласа).
Избори за Европейски парламент през 2009 г.
[редактиране | редактиране на кода]На изборите за Европейски парламент през 2009 година РЗС печели 4,67% от гласовете (120 280 гласа), които не са достатъчни за спечелването на мандат.
Парламентарни избори през 2009 г.
[редактиране | редактиране на кода]Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[2]
| |||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
брой | +/− | % | +/− | брой | +/− | ||||||||||||||
1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
6 | Коалиция за България | 748 147 | −381049 | 17,70 | −13,25 | 40 | 0 | 40 | −42 | ||||||||||
7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
8 | НДСВ | 127 470 | −597 844 | 3,02 | −16,86 | 0 | 0 | 0 | −53 | ||||||||||
9 | Коалиция БЗНС[3] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
14 | ВМРО – БНД[4] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
18 | Български национален съюз – НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
20 | За Родината ДГИ – НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
|
На парламентарните избори през 2009 г. партия „Ред, законност и справедливост“ печели 10 депутатски места (4,13%). РЗС създават своя група, която просъществува до 9 декември 2009 година. На тази дата Председателят на Народното събрание Цецка Цачева прочита от парламентарната трибуна заявлението на Марио Тагарински за напускане на групата на РЗС.[5] Така групата на РЗС официално престава да съществува, тъй като правилникът на XLI народно събрание гласи, че минимумът за парламентарна група е 10 души.
Президентски избори през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]За кандидат за президент на РЗС през 2011 г. е избран Атанас Семов, заместник-председател и един от основателите на партията.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- официален сайт Архив на оригинала от 2006-10-25 в Wayback Machine.
- Яне събра десни люспи в група
- Политологът Иво Инджов: Подкрепата на РЗС за правителството беше една политическа безпринципност [неработеща препратка]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Георги Марков оглави партия РЗС“ – статия във в-к Атака от 12/12/2005 г.
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Моева, Г. Парламентарната група на РЗС престана да съществува // Дарик нюз. Дарик Уеб, 9.12.2009. Посетен на 22.03.2011.
- ↑ Марчев, Георги. Атанас Семов е кандидат-президентът на РЗС // Дневник. Икономедиа, 19 юни 2011. Посетен на 17 юли 2011.