Направо към съдържанието

Делян Пеевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Делян Пеевски
български политик
Роден
27 юли 1980 г. (44 г.)
Учил вЮгозападен университет „Неофит Рилски“
Политика
ПартияДПС (2009)
НДСВ (2001 – 2009)
съпредседател на ДПС
от 24 февруари 2024
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   L НС   LI НС   
Семейство
БащаСлавчо Кънчев
МайкаИрена Кръстева
СъпругаЦветелина Янева
Деца2
Делян Пеевски в Общомедия

Делян Славчев Пеевски е български олигарх, предприемач, медиен магнат и политик.[1][2][3][4][5][6][7] Народен представител е от парламентарната група на ДПС в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLVII[8], XLVIII, XLIX и L Народно събрание.[9] Заедно с майка си, Ирена Кръстева, e ръководил печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.[10] През август 2015 г. Пеевски официално придобива в цялост дяловете от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Юропост“.[11] Същата година официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),[12] приватизирано през мандата на първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013).[13] През 2021 г. дружеството еднолична собственост на Делян Пеевски „Интръст“ продава фирмата, издаваща медиите му – „Вестник Телеграф“ ЕООД на базирания в Сърбия консорциум „Юнайтед груп“.[14] През 2024 година е издигнат на поста съпредседател на ДПС.

Според германския разследващ журналист Юрген Рот Делян Пеевски контролира „Нова българска медийна група“ заедно с майка си Ирена Кръстева, която е официалният собственик. Общият тираж на шестте вестника в групата е 220 000 броя дневно. В групата влизат и два телевизионни канала и многобройни интернет издания.[15] Пеевски е санкциониран от САЩ и Великобритания за тежка корупция, като се твърди, че е замесен в престъпления, свързани със злоупотреба с публични средства.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 27 юли 1980 г., завършва столичното 119-о СУ „Акад. Михаил Арнаудов“. През 2001 г. Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България, тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз.[16] Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ.[15] През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.[10]

През 2007 г. Делян Пеевски, който тогава е зам.-министър на политиката при бедствия и аварии, е обвинен от тогавашния изпълнителен директор на „Булгартабак“ Христо Лачев, че е бил притискан от него. По думите на Лачев Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания. Прокуратурата образува досъдебно производство, в рамките на което разследва Пеевски за злоупотреба със служебно положение. Докато тече разследването Пеевски е уволнен от поста си. През септември 2007 г. досъдебното производство е прекратено заради липса на данни за извършено престъпление.[17] Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.

На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 компании. Те са санкционирани съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ за отчетност при нарушаване на човешките права и пране на пари и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят.[18][19] В края на юни 2021 г. е обявено, че американската юридическа кантора „Морган Луис“, представляваща Делян Пеевски, е подала искане до Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ за заличаване на санкциите срещу клиента им.[20] През 2022 г. същата кантора завежда от името на Пеевски съдебен иск пред американски съд за отмяна на наложената му санкция по закона „Магнитски“. В иска, който е срещу Държавния департамент, Министерството на финансите на САЩ и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) се посочва, че липсват каквито и да било доказателства за негови неправомерни действия, както и че до настоящия момент американската администрация също не е предоставила такива доказателства на неговите адвокати, въпреки многократно отправените искания за това.[21]

През февруари 2022 година Пеевски е санкциониран за корупция и от Великобритания. На 10 февруари британският външен министър обявява налагането на санкции срещу трима българи, като освен Делян Пеевски, в групата са и бившият зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков и хазартният бос Васил Божков. Последните двама също са сред санкционираните българи по „Магнитски“ в САЩ. Според Лондон тримата са замесени в престъпления, свързани с корупция, включително злоупотреба с публични средства.[22]

Парламентарна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 14 юли 2009 г. насам Пеевски е народен представител в съставите на седем Народни събрания от гражданската квота на ДПС. На 29 юли 2009 г. е избран за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.

По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).[23] Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евро-атлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година.[24] Случаят става известен в цяла Европа.[15]

Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не. През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.[25] Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.[26]

На извънредните парламентарни избори проведени на 26 март 2017 г. Делян Пеевски отново е избран за народен представител от ДПС.

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. ДПС отново издига кандидатурата на Делян Пеевски, заедно с председателя на партията Мустафа Карадайъ. Двамата са избрани за депутати в бъдещия Европейски парламент, но се отказват от мандатите си.[27]

На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[28] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[29] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки.[30] На 15 ноември 2023 г. Пеевски заявява, че ще се кандидатира за председател на ДПС, а след два дни той открива сам заседанието на Централния съвет на партията, на което е решено Националната конференция за избор на нов председател да се проведе на 24 февруари 2024 г.[30] На 18 декември 2023 г. Делян Пеевски и Йордан Цонев участват в скандално спречкване и влизат във физически сблъсък с депутати от партия „Възраждане“, които Пеевски нарича с остра обидна реплика.[31][32]

В края на февруари 2024 година Делян Пеевски и Джевдет Чакъров са избрани за съпредседатели на ДПС. През юли същата година в ДПС настъпва дълбок разкол, като от едната страна застават гравитиращите около Пеевски активисти, а от другата са тези начело с Чакъров, подкрепящи Ахмед Доган, който настоява за оставката на Пеевски и близки до него фигури в партията.

Медии

[редактиране | редактиране на кода]

На 21 януари 2021 водещият доставчик на телекомуникационни услуги и издател на медии в Югоизточна Европа – „Юнайтед Груп“, обявява, че е постигнал споразумение със собственика на медийната група, издаваща вестник „Монитор“ – дружеството еднолична собственост на Делян Пеевски – „Инстръст“, за закупуването на „Вестник Телеграф“ ЕООД.[33] От „Юнайтед Груп“ уточняват и медиите, собственост на дружеството – ежедневниците „Телеграф“ и „Монитор“, спортния вестник „Мач Телеграф“, седмичника „Политика“, англоезичния седмичник „Юропост“ и регионалното издание „Борба“ (50%). На 16 март 2021 г. от групата обявяват, че сделката е приключена, като „Юнайтед Груп“ придобива изданията през дъщерното си дружество „Нетинфо“.[34]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Пеевски има дъщеря от бившата си приятелка Зара Петрова, която е кръстена на баба си Ирен-Софи.[35] Впоследствие има връзка с попфолк изпълнителката Цветелина Янева.[36][37] Ражда им се син в началото на септември 2023 г.[38] Бащата на Делян Славчо Пеевски е разведен отдавна с Ирена Кръстева. Той е основател на „Асоциация за борба против корупцията в България“. Същият е подавал неколкократно сигнали в прокуратурата срещу сина си и бившата си съпруга, но по думите му, там всичко се потулва. От своя страна майката и синът му завеждат дело срещу него за оказван тормоз.[39]

В художествената литература

[редактиране | редактиране на кода]

Част от действието в романа на Светозара Давидкова „Главен изпълнителен директор“ се развива на фона на протестите срещу кабинета „Орешарски“. Делян Пеевски е определян от героите като „мафиот“ и „олигарх“.[40]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В-к Капитал, 12 декември 2017, Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.
  2. ↑ Дойче веле, 23.11.2017, България: политици, олигарси и медийни бухалки. Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.
  3. ↑ В-к Сега, 30.12.2017, „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.
  4. ↑ Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016, „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.
  5. ↑ Дневник, 19:16, 29 юни 13, „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.
  6. ↑ Информационен портал Времена, 30 март 2017 Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine., „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.
  7. ↑ Пеевски продаде вестниците на новите собствениците на Нова TV // Клуб Z, 18.01.2021 г.
  8. ↑ Профил на народния представител Делян Пеевски в сайта на 47-ото Народно събрание.
  9. ↑ Народни представители – Делян Славчев Пеевски, Народно събрание на Република България.
  10. ↑ а б „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“ // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.
  11. ↑ Пеевски излиза от сянката си. Е, и? // Капитал, 28 август 2015 г.
  12. ↑ Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ // Капитал, 27 август 2015 г.
  13. ↑ Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ // Капитал, 31 август 2011 г.
  14. ↑ КЗК разреши и сделката за вестниците на Пеевски // Actualno.com, 18.01.2021 г.
  15. ↑ а б в Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  16. ↑ „Кой не знае Делян Пеевски“ // в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
  17. ↑ Прокуратурата оправда бившия зам.-министър Делян Пеевски, Mediapool.bg, 5 септември 2007.
  18. ↑ Санкции на Министерството на финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки мрежи за участие в корупция // Посолство на САЩ в България, 2 юни 2021 г. Посетен на 2 юни 2021 г.
  19. ↑ SPECIALLY DESIGNATED NATIONALS LIST UPDATE // treasury.gov. 2.6.2021.
  20. ↑ Делян Пеевски е предприел действия в САЩ за отмяна на санкциите по „Магнитски“, „24 часа“, 22.06.2021
  21. ↑ Пеевски внесе иск в американския съд, настоява да го извадят от "Магнитски" // Официална страница на ДПС, 12 Август 2022. Архивиран от оригинала на 2023-12-18. Посетен на 18.12.2023. (на български)
  22. ↑ Делян Пеевски санкциониран и от Великобритания Илко Желязков и Васил Божков също влизат в британския "черен списък". Клуб 'Z', 10 Февруари 2023 г.
  23. ↑ Биляна Рилска, „За 15 минути парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС“, в. „Дневник“, 14 юни 2013 г.
  24. ↑ „Делян Пеевски вече не е шеф на ДАНС“, Fakti.bg, 19 юни 2013 г.
  25. ↑ Красен Николов, „Конституционният съд решава, че Пеевски е депутат“, Mediapool.bg, 19.12.2013 г.
  26. ↑ „Делян Пеевски няма да е евродепутат“ // в. „Капитал“, 26 май 2014 г.
  27. ↑ Ина Друмева, „Съдът прекрати делата срещу отказа на Пеевски и Карадайъ да са евродепутати“, Dnevnik.bg, 10 юни 2019.
  28. ↑ Делян Пеевски вече има и официална роля в ДПС, Дневник, 16.10.2023.
  29. ↑ След оставката Карадайъ се показа пред паметник на Ататюрк, Mediapool.bg, 10 ноември 2023.
  30. ↑ а б Пеевски се кандидатира за председател на ДПС, Доган го нарече "феномен", Mediapool.bg, 17 ноември 2023.
  31. ↑ Скандали и сблъсъци в НС: "Възраждане" бойкотира заседанието (СНИМКИ), Vesti, 18 декември 2023.
  32. ↑ След сблъсъците в НС: Пеевски с остър коментар срещу "Възраждане", Vesti, 18 декември 2023.
  33. ↑ United Group agrees to acquire Bulgaria’s Vestnik Telegraf EOOD – United Group
  34. ↑ „Телеграф“ и „Монитор“ ще излизат на хартия, но ще имат и „дигитална трансформация“ – България – Дневник (dnevnik.bg)
  35. ↑ Първата жена на Пеевски охранявана както премиера, Novini.bg, 14 юни 2012 г.
  36. ↑ „Делян Пеевски се жени навръх Коледа“ Архив на оригинала от 2013-11-30 в Wayback Machine. // pravda.bg, 2 декември 2011 г.
  37. ↑ „Делян Пеевски – човекът за всичко на Цветан Василев“ // в. „24 часа“, 9 декември 2011 г.
  38. ↑ Елена Иванова – Делян Пеевски. Деца, сватбата с Цветелина Янева. Биография, „7 минути“, 21.11.2023.
  39. ↑ Димитър Пеев, „На мама синчето. Невероятните приключения на Делян Пеевски по етажите на властта“, в-к „Капитал“, 11 май 2007 г.
  40. ↑ Давидкова, Светозара. Главен изпълнителен директор, София 2015, Издателство „Асеневци“, с. 81 – 82.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Делян_Пеевски&oldid=12442745“.