V велико народно събрание
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Петото велико народно събрание (V ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново[1] от 9 юни до 9 юли 1911, брой народни представители – 414.[2]
Избори
[редактиране | редактиране на кода]Изборите за V ВНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 214 от 18 април 1911 г.[3] и се провеждат на 5 юни същата година и са спечелени от коалицията Народна партия и Прогресивнолиберална партия с 342 места при избирателна активност от 54%.[4]
Цел
[редактиране | редактиране на кода]Целта на Петото велико народно събрание е да се променят членове 6, 17, 19, 24, 35, 38, 55, 72, 73, 86, 121, 127, 161 и да се отмени член 76 от Търновската конституция. Сред по-важните промени е тази на член 17, чрез която се ограничават правомощията на Народното събрание за сметка на тези на царя. Обръщенията към монарха се променят от „княжески“, „княз“ на „царски“ и „цар“. Също така монархът започва да носи титлата „Негово величество цар на българите“, а престолонаследникът „Царско височество“. Сред другите промени са намаляване на мандата на Обикновеното народно събрание от 5 на 4 години, българският владетел трябва да изповядва източното православие с изключение на сегашния владетел, увеличава се броят на министерствата и други.
Състав и гласувания
[редактиране | редактиране на кода]Избрани са общо 426 народни представители, но на самото гласуване участват 391 души. При гласуването 326 са „за“ измененията, 64 „против“ и 1 „въздържал се“. От Пещерска околия са избрани Ангел Горанов, Щерю Костадинчев, Крум Карагьозов и д-р Петко Главинов.
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]Подпредседатели
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 456, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Народно събрание на Република България - Хронология
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 93/02.05.1911
- ↑ Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 376, ISBN|978-3-8329-5609-7
|
|