Второ търновско въстание

Второ търновско въстание
	Второ търновско въстание
Голяма турска война
Информация
Период	1686 г.
Място	България
Резултат	Потушаване на въстанието
Страни в конфликта
Български въстаници	Османска империя
Командири и лидери
Ростислав Стратимирович ; Савелий Дубровски	Неизвестно
Сили
4 800	Османски войски
Жертви и загуби
Тежки	Неизвестно

Второто търновско въстание е българско въстание против османската власт през 1686 г., предвождано от търновския болярин Ростислав Стратимирович.

Въстания

През 80-те години на 17 век са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През 1683 година огромна 200-хилядна турска армия се отправя към Виена, за да превземе града. След нанесеното ѝ съкрушително поражение във войната се включват Полша и Венеция, а по-късно и Русия. Тези три държави, заедно с Австрия се обединяват в Свещена лига през 1686 г. и предприемат широко настъпление на Балканите. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновско, Чипровското и Карпошовото.

Обявяване и ход на въстанието

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание. Документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство цар Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски.

Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.

Източници

Информацията за въстанието е известна само от един извор – хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният ѝ характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда“, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време.

|}