Мариовска буна
| Мариовска буна | |||
| Дългата война | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1564 – 1565 | ||
| Място | Мариово | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
Мариовската буна или Бунт в Прилепско от 1564 г. е селско въстание на населението в областта Мариово срещу Османската империя през 1564 – 1565 година.
Причина за бунта е пристрастна присъда на прилепския кадийски съд при решаването на спор на селяни с османския управител. Бунтът на българите започва в Мариово, пренася се и обхваща Прилепско и самия крепостен град Прилеп като въстаналия народ е подкрепен от свещениците Димитър от Градешница и Яков от Старавина. Скопският бей и прилепският кадия са определени със султански ферман от 3 октомври 1564 година да се справят с бунта. На 4 декември 1565 година е издадена нова султанска заповед за справянето с въстаниците, като до края на годината с много труд от властите въстанието е потушено.[1][2]
Въстанието нанася удар срещу процеса по превръщането на селата на областта в османски чифлици и срещу ислямизацията в Мариово.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хронология, Държавна агенция Архиви, архив на оригинала от 27 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150627162809/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0096&g=, посетен на 19 май 2015
- ↑ Георги Радулов, История на Македония, Народна воля, януари 2010, архив на оригинала от 20 май 2015, https://web.archive.org/web/20150520020113/http://www.narodnavolja.com/articles2010/01/txt05.asp, посетен на 19 май 2015
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 917. (на македонска литературна норма)
