Видинско царство

Видинско царство
	Видинско царство
1369 – 1396
Знаме Герб
	Девиз: Съединението прави силата
	Видин през XIV век
Континент	Европа
Столица	Видин
Най-голям град	Видин
Официален език	Старобългарски
Религия	Източно православие
Форма на управление	Монархия
Династия	Асеневци, Шишмановци
деспот
	Шишман I
	Михаил III Шишман
	Белаур
цар
	Иван Срацимир
	Константин II Асен
История	средновековие, ренесанс
Въстание на Константин и Фружин	1408 – 1413
Валута	Видиска Златица
Часова зона	UTC+3
	Предшественик Втора българска държава Наследник Османска империя
Днес част от	България; Сърбия
	Видинско царство в Общомедия

Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е средновековна феодална държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през XIV век.

Видинско деспотство (1356 – 1365)

След смъртта на престолонаследника Михаил IV Асен, загинал в Битката при Ихтиман с турците през 1355 г., приемник на цар Иван Александър става вторият му син Иван Срацимир. Царят обаче предпочита сина си Иван Шишман (от еврейката Сара Теодора), който също е коронясан за съцар и подготвен да наследи властта в Търново. Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство.

Унгарска окупация (1365 – 1369)

В началото на 1365 г. унгарският крал Лайош I Велики заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва.

Начело на голяма войска Лайош I Велики нахлува във Видинско, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрещнати от яси (алани) измаелити, но са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни. Видин е превзет с щурм и цар Иван Срацимир при капитулацията поднася меча си на крал Лайош I Велики. За временен управител на града е назначен Бенедикт Химфи, който преди това бил управител на Пожон (дн. Братислава). В кампанията се отличават палатинът Миклош Конт, кондотиерът граф Улрих I фон Цили, магистър Стефан Сира, магистър Георги Зекул и някои други унгарски рицари. Иван Срацимир и неговото семейство са пленени и заточени в крепостта Хумник в в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в „банат“ – унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство. Летописите посочват, че францискански монаси от манастира Олово в Босна, пристигнали в Чипровец през 1367 г. ,където получили първия си метох и веднага започнали изграждането на католическа църква.

През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав I Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаване на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички.

Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва францисканските монаси.

Видинско царство (1369 – 1396)

На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от неговите наследници полубратя – Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствен законен цар на българите и не признава правата на другия. Титлата „В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци“ на бащата се ползва и от синовете му. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство.

Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство. Предполага се, че София е първоначално във владение на Иван Срацимир, а преминава към Иван Шишман през 1373 г. Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода Дан I срещу Иван Шишман да стои видинският цар.

Иван Срацимир е син на Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб, а самият той е женен за първата си бртовчедка Ана Басараб, дъщеря на вуйчо му Никола Александър Басараб (брат на майка му). С Влашкото княжество поддържа традиционно приятелски отношения.

За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с българската Търновска патриаршия (1381). Видинският митрополит е сменен, като на негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно е обвинен в убийство и е заменен с Йоасаф Бдински.

Поради най-отдалеченото му местоположение Видинското царство остава известно време незасегнато от османски нападения. Иван Срацимир не се намесва в борбата на Търновското царство срещу Османската империя.

С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за османски васал. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.

След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство видинският цар е принуден да допусне османски гарнизон в столицата си през 1395 г. Оттогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново, оглавено от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Търновска и ги откарват във Видин.

През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Предава османския гарнизон на Сигизмунд и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. Християнската армия е разгромена от султан Баязид I в битката при Никопол на 25 септември с.г.

След победата си султанът се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.

Хипотеза за края на Видинското царство (1422)

Според преобладаващата представа, падането на Видинското царство в ръцете на османците през 1396 г. слага край на Втората българска държава. Престолонаследникът Константин обаче успява да се спаси. В последващите години Константин, заедно с неговия първи братовчед – княз Фружин, (син на цар Иван Шишман), ще оглавят първото въстание (1408 – 1413) на българите срещу Османската империя. Някои историци като проф.Пламен Павлов и проф. Иван Тютюнджиев допускат, че Константин II Асен наследява баща си като цар (1397 – 1422), и контролира като васал част от българските земи, като някои държави го признават за цар на българите.^[3] Археолозите проф. Николай Овчаров и доц. Здравко Димитров също установяват че около 1421-1422 г. Константин Асен е секъл собствени монети.^[4] Те предполагат, че през 1396 Иван Срацимир е отведен в Бурса, но синът му продължава и след него да управлява като османски васал.^[4] Проф. Хр. Матанов и доц. П. Николов - Зиков също допускат, че краят на Видинското царство настъпва десет години след въстанието на Константин и Фружин (1408 - 1409 г.).^[5] Сръбска преписка от 1422 година споменава за смъртта на "българския цар Костадин", т.е. по това време още е имало българско царство. Първото сигурно сведение, че Видин е санджак, а не царство, е от 1430 г.^[6]

Сребърен век на българската книжнина ^[7]при Йоан Срацимир (1369-1396)

Вторият златен век на българската книжнина (сребърен век) който започва при Йоан Александър (1331-1371) продължава своето развитие и при Йоан Срацимир. Йоан Срацимир продължава добрите практики на баща си и на брат си Йоан Шишман (1371-1395) и насърчава българската книжовност. Представители на Търновската книжовна школа като видинският митрополит Данаил създават ценни за Българската история документи, на територията на Видинското царство. Такива са: Видинското четвероевангелие , Бдинският сборник и пр. Администрацията на Йоан Срацимир също съставя ценни за историята документи като Брашовската грамота.

Източници

„История на България. Том III. Втора българска държава“, Издателство на БАН, 1982 г.
„Българските ханове и царе VII-XIV век“, Йордан Андреев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г.
„От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354 – 1571 г.“, Христо Матанов и Румяна Михнева, издателство „Титиа“, София, 1998 г.

Исторически извори

„Жития на сръбските крале и архиепископи“, Данило (архиепископ, сръбски книжовник от 14 век)
„Похвално слово за Филотея Темнишка“, Йоасаф Бдински (видински митрополит, български книжовник от края на 14 – началото на 15 век)
„Безименна българска хроника“, неизвестен автор от xv век

Вижте също

Външни препратки

Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на средновековна България, Пламен Павлов
Цар Иван Шишман и цар Иван Срацимир Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine.
История на Видин Архив на оригинала от 2007-11-15 в Wayback Machine.

Бележки

↑ A Concise History Of Bulgaria, Cambridge Concise Histories, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521616379, p. 28.
↑ The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press, 1994, ISBN 0472082604, pp. 423-425.
↑ Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на Средновековна България // LiterNet, 2006. Посетен на 27 януари 2011.
↑ ^а ^б https://bnr.bg/vidin/post/102081529/vidinskoto-carstvo-e-prosashtestvuvalo-do-1422-godina
↑ Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 496
↑ Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 498
↑ https://news.bg/education/pravopisnata-greshka-e-po-strashna-ot-smislovata-zavetat-na-kostenechki.html

[1] A Concise History Of Bulgaria, Cambridge Concise Histories, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521616379, p. 28.

[2] The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press, 1994, ISBN 0472082604, pp. 423-425.

[3] Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на Средновековна България // LiterNet, 2006. Посетен на 27 януари 2011.

[:0-4] а ^б https://bnr.bg/vidin/post/102081529/vidinskoto-carstvo-e-prosashtestvuvalo-do-1422-godina

[5] Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 496

[6] Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век", Абагар 2023 стр. 498

[7] ttps://news.bg/education/pravopisnata-greshka-e-po-strashna-ot-smislovata-zavetat-na-kostenechki.html

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]