Фружин

Тази статия е за българския княз. За върха в Антарктика вижте Фружин (връх).

---

Фружин
Княз на България
Лични данни
Роден	около 1380 г. Търново, България
Починал	1460 г. Унгария
Други титли	Сеньор на Загора
Семейство
Династия	Шишмановци
Баща	Иван Шишман
Майка	Драгана
Потомци	Шишман, Стойко, Стоян, Станислав
Фружин в Общомедия

Фружин (Владислав Фружин, Фружин Асен, Фружин Шишман) е син на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на деспот Лазар Хребелянович.

Биография

Роден е в Търново около 1380 г. След смъртта на баща му (3 юни 1395 г.) в Никопол и вероотстъпничеството на по-големия му брат Александър Шишман, който е назначен на османска военна служба в Мала Азия, княз Фружин намира убежище във Видин, при чичо си Срацимир и братовчед си Константин.

След разгрома на Никополския кръстоносен поход заминава в изгнание и се установява в Унгария. Става васал на унгарския император Сигизмунд и член на Ордена на Дракона. Около 1408 – 1413 г. заедно с братовчед си Константин водят широки антиосмански действия в Северозападна България, подкрепени от Унгария и Сърбия, които обаче не довеждат до промяна на статуквото.

През 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода Дан II и унгарския военачалник Филипо Сколари срещу османците, при който за кратко е превзета Силистра. През следващата 1426 година Сколари, Дан II и Фружин временно овладяват Видин. След похода Фружин е награден от император Сигизмунд Люксембургски за проявената храброст в боевете с крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова), където той се установява, а малко по-късно и с имението „Максонд“ в границите на управляваната от Сигизмунд империя.

През май-юни 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания, като посланик при въстаналия срещу османците албански владетел Георги Арианит Комнин. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, както и че по онова време все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци.

В кръстоносния поход от 1444 г. на Владислав III Варненчик Фружин също взима участие, като продава дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си. След жестокото поражение на кръстоносната армия при Варна обаче, при което загива и самият полско-унгарски крал, Янош Хуняди, който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. Превърнат в изкупителна жертва Фружин в крайна сметка губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията в Максонд и са дарени на северинския бан Яков Понграц.

Османски регистър от 1454/1455 година споменава за княз на име Фружин в земите между Свърлиг и Пирот, който със специално разрешение на османските власти може да наема българи и чужденци за охраната на планински проходи в района, а като негови синове са изброени Стоян, Стойко и Станислав. Според местна легенда Фружин се замонашва в Чипровския манастир. В същото време, според Петър Ников той умира през 1460 година в трансилванския град Брашов.

Потомци

В акта за продажба на имението на Фружин от 1444 г. се споменава негов син на име Шишман, както и „други синове и дъщери“ (Susmani filii sui ceterorumque filiorum et filianim suorum). В други документи фигурират имената и на други негови потомци, всичките по линия на най-големия му син Шишман останали да живеят в Унгария.

Така например в източник от 1457 г. е отбелязан внук на Фружин на име Ищван (Стефан) Шишман, пълномощник на българското и влашкото население от осем района в областта Северин в Банат пред краля. Този внук на Фружин очевидно съумява да върне известна част от влиянието на рода си, защото през 1462 г. към фамилното му име е добавено Бозяши, което показва, че наследникът на Срацимировци е получил с кралско благоволение владението Бозаш.

В източници от XV в. се срещат имената и на Сандрин (Александър) Шишман като комендант на Северин през 1467 г., на неговия син Филип Шишман, на Радослав Шишман, Владислав Шишман и Ференц Шишман като всички те са на унгарска служба.

Сандрин Шишман например се споменава в редица грамоти, първо като кастелан на северинската крепост, а после и като съсобственик на села в Северинска област. Последният документ за участието на Сандрин Шишман в поземлени сделки датира от 1496 г. и в него е споменат и вероятният негов син Филип Шишман.

Радослав Шишман, благородник от Караншебеш, е отбелязан в документ от 1515 г. по повод покупка на поземлена собственост извън крепостните стени на града.

За Ференц Шишман е известно, че загива през 1550 г. при обсадата на Липа като военачалник на конен отряд във войската на Стефан Батори. Някои изследователи намират тъждественост между неговото име и това на Фружин и са на мнение, че той е кръстен на своя прадядо. По ирония на съдбата той намира смъртта си, опитвайки се да овладее крепостта, която само век по-рано е принадлежала на самия Фружин.

През втората половина на XVI в. в унгарските кралски архиви е отбелязано и присъствието на Дюрма Шишман де Гатая, който съдейки по добавката „де Гатая“ към името му, е собственик на имение с това название в Темешварска област.

Последното известно споменаване на фамилията Шишман в унгарските хроники датира от 1596 г., когато в грамота на трансилванския княз Сигизмунд Батори е засвидетелствано името на Гьорги Шишман де Карансебеш. Трябва да се отбележи обаче, че голяма част от унгарските архиви още не са изследвани от български историографи и е възможно да бъдат открити и други представители на тази българска царска фамилия.

Има хипотеза, че самият Фружин се завръща в завладените от османците български земи, която се базира на един откъс от „Съкратения регистър на Видинския санджак“ от 1454/1455 г., където е записано:

„

... тези, които живеят като муселеми между Исфирлиг (Свърлиг) и Шекир-кьой (Пирот) и притежават свещен знак. Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които (не принадлежат) на никого, за да пазят прохода, Фрузин – княз, Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син – четирима души

“

гербове на последните български владетели Фружин и Константин II Асен от Bayerische Staatsbibliothek, München

В Боянския поменик, написан през XV век в Драгалевския манастир, под раздела „Помени Господи душе рабов своих в царствие“ като последни български царе са посочени „Асена цара“ (тук се има предвид Константин II Асен) и „Фружина цара“.

Памет

На Фружин е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).

Генеалогия

Шишман I видински княз (деспот)

Срацимир карвунски княз (деспот)

Иван Александър български цар

Йоан Синадин велик стратопедарх

Кераца Петрица карвунска княгиня (деспина)

Теодора византийска княгиня

Иван Шишман български цар

Теодора българска царица

Фружин български княз

Прибач сръбски логотет

Лазар сръбски княз

Драгана българска царица

Вратислав сръбски жупан

Вратко сръбски жупан

Милица сръбска княгиня

Изследвания

• Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186 – 1460). С., 1985.
• Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995.
• Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
• Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII – VIII, 1928
• Петър Николов-Зиков. Княз Фружин и неговите наследници в историята на Унгария и България (XV – XVI в.). – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., 2011
• Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
• Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
• Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
• Снежанка Генчева. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN

978-619-90133-1-1

• Забравеното Средновековие. Ново допълнено издание. Пламен Павлов (2024) с.201-205
• „Цар Фружин и българите в Трансилвания и Банат“ – тв предаване с Пламен Павлов и Николай Овчаров, 3 януари 2014 г.
• Независимия български владетел Шишман Фружин 1454 г. – ?
• Българска аристокрация след XIV век Архив на оригинала от 2014-09-11 в Wayback Machine.
• „Потомците на Фружин – наследниците на изгубения трон“ – Веселин Асенов от Бългларска история, 8 ноември 2018