Никола Александър Басараб
| Никола Александър Басараб † Іѡ Алеѯандръ воевода | |
| Войвода на Влашко | |
 Средновековна фреска | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 16 ноември 1364 г.
|
| Управление | |
| Период | 1352 – 1364 |
| Предшественик | Басараб I |
| Наследник | Владислав I |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Басараб |
| Баща | Басараб I |
| Братя/сестри | Теодора Басараб |
| Деца | Анна Басараб Анка Басараб Владислав І Раду I |
| Никола Александър Басараб в Общомедия | |
Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, чието име не е установено: според някои изследователи тя се нарича Анна[1], а според други носи името Маргита Добокай.[2]
По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Влахия спрямо Кралство Унгария. В крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. Самия войвода също приема католицизма, като от този момент освен кръщелното си име Александър носи и новото Никола. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение, като влашкият войвода отстъпва на Унгария град Турну Северин.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Никола Басараб има 3 брака.
Първи брак: с Мария Лакфи, от която има децата:
- Елисавета Басараб, омъжена за полския княз Владислав Ополчик;
- Владислав I;
- Раду I;
Втори брак: с унгарката Клара Добокай (от около 1344 г.[3]), от която има децата:
- Анна Басараб, омъжена за видинския цар Иван Срацимир; майка на
- цар Константин II Асен
- Доротея Българска, кралица на Босна;
- Анна Анка Басараб, омъжена за сръбския цар Стефан Урош V, син на цар Стефан Душан и Елена Страцимир.
Трети брак: с Маргит (Маргарита) Дабкай; нямат деца.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003
- ((fr)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman) // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 12 февруари 2009. Посетен на 29 ноември 2009.
- ↑ Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]", р.137. Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128 – 159. ISSN 1222 – 5096
- ↑ Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]". Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128 – 159; р.144. ISSN 1222 – 5096
| Басараб I | → | Владетел на Влашко (1352 – 1364) | → | Владислав I |