Стефан Душан

Стефан Душан
Стефан Душан
	Стефан Душан Стефан Душан
сръбски цар
	Стефан Душан от църквата „Св. Архангел Михаил“ на Лесновския манастир
Роден	26 юли 1308 г. Зета, Сърбия
Починал	20 декември 1355 г. (47 г.) Девол, Албания
Погребан	манастир „Свети Архангели“ край Призрен, днес – в църквата „Свети Марко“ в Белград
Религия	Сръбска православна църква
Управление
Период	8 септември 1331 – 5 декември 1355
Коронация	8 септември 1331 г. (като крал); 16 април 1346 г. (като цар)
Предшественик	Стефан Дечански
Наследник	Стефан Урош V
Титла	Цар на сърби и гърци
Други титли	Крал на Рашка
Семейство
Род	Неманичи, Смилецовци, Тертеровци, Палеолози, Ангели, Капетинги, Асеневци, Дандоло
Баща	Стефан Дечански
Майка	Теодора Смилец
Братя/сестри	Симеон Синиша; Елена Неманич Шубич; Теодора-Евдокия
Съпруга	Елена Българска
Деца	Стефан Урош V; Ирина, омъжена за Алексий Ангел Филантропин с внучка Анна Филантропина; неизвестна по име дъщеря, за която няма данни
	Стефан Душан в Общомедия

Стефан Урош IV Душан (на сръбски: Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г. По негово време Сърбия достига предела на своето териториално разширение, превръщайки се в най-силната балканска държава.^[1] Стефан Душан издава Душановия законник, свидетелство за правното уреждане на обществения живот на Балканите през средните векове. Той е единственият владетел от династията на Неманичите, който не е канонизиран за светец.

Произход

Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска — дъщеря на българския цар Георги I Тертер и съпруга на Стефан Милутин.

Биография

През детството си бъдещият крал Стефан Душан прекарва седем години в Константинопол (1314 – 1320 г.), където учи гръцки, запознава се със старогръцката култура и изтънчен столичен живот, вниквайки в същността на Източната Римска империя (Византия). Сам по себе си той е повече войнствен, отколкото дипломатичен – като младеж се отличава с победите над босненския бан Стефан II Котроманич през 1329 г. и видинския цар Михаил III Шишман при Велбъжд през 1330 г. Независимо от воинските му качества и изяви, той остава през целия си живот обладан от и под влияние на византийския универсализъм, закодиран в имперската идея.

По ред причини е в конфликт с баща си (една от които е опасността престолът да бъде наследен от неговия полубрат Симеон Синиша), когото сваля от трона с помощта на пробългарското православно духовенство, коронясвайки се за крал на 8 септември 1331 г. През 1332 г. се жени за Елена Българска, сестра на новия търновски владетел и бивш ловешки деспот Иван Александър, която оказва голямо влияние върху него, раждайки му син – наследилият престола Урош (Стефан Урош V), а също и две дъщери, една от които според някои изследователи се е казвала Ирина.^[2]

Управление

През първите години от властването си Душан се бори срещу ромеите (1334 г.), като военните действия срещу тях продължават с малки и големи прекъсвания до смъртта му през 1355 г. На два пъти води война срещу унгарците, в голямата си част защитна. В мир е с Търновското царство, което дори му се притичва на помощ на няколко пъти. Използва гражданската война във Византия между невръстния Йоан V Палеолог и регента Йоан Кантакузин, за да завземе от 1342 г. нататък византийските земи от Стара планина до Кавала (с изключение на Пелопонес и Солун, за офанзива срещу които проблем се оказва липсата на флот).

След тези успехи е провъзгласен за цар в Сяр и е тържествено коронован в Скопие на 16 април (Великден) 1346 г. за „цар и самодържец на сърби и гърци“ от въздигнатия специално за целта в печки патриарх сръбски архиепископ Йоаникий II (българин по произход) с изричното съгласие и благоволение на българския патриарх Симеон и архиепископа на Охрид Никола. Тъй като не подхожда на царството да е без патриаршия, за целта той издейства повишаването на дотогавашната сръбска църква на свети Сава от архиепископия в патриаршия, обдарявайки ктиторски атонските манастири и обявявайки се за владетел на Света гора и всички гръцки архиепископии, подчинени на Константинопол. За тези си деяния е анатемосан от Константинополската патриаршия.

Изправяйки се срещу силното Душаново царство, ромеите търсят помощ от турците, допускайки ги за първи път да стъпят в Европа. Първото сражение между сърбите и турците се провежда през 1345 г. и завършва трагично за първите. През 1348 Стефан Душан превзема Тесалия и Епир. Той вижда в турското присъствие на Балканите опасност и търси начини да го отблъсне, но тези му намерения са прекъснати от маджарите, които през 1350 г. опитват да си върнат Хум (Захълмие).

Грандиозните имперски замисли на Душан (да основе една нова Византийска империя на южните славяни) са осуетени от преждевременната му смърт на 20 декември 1355 г., която вероятно е настъпила вследствие на отравяне. Погребан е в манастира „Свети Архангели“ близо до Призрен. След създаването на Югославия останките му са пренесени в Белград.

Стефан Душан е най-великият владетел от средновековната владетелска династия на Неманичите, но след смъртта му прекалено бързите териториални придобивки са скоро загубени. Гръцките земи под негово владичество вследствие на оформеното си народностно самосъзнание и по-различна култура постоянно са във вражески отношения с централната власт. Сръбските жупани и духовенство също не са във възторг от него и от изявите му. Етническата еклектика на владените от него земи не предполага дълготрайност на завоеванията му. Душан не успява изцяло и систематично да стабилизира своите постижения (макар да предприема стъпки в тази насока – Душанов законник), което е една от причините за разпадане на неговото царство. Краят на Душановото царство настъпва след Чирменската битка и кончината на Стефан Урош.

Душанов законник

Основна статия: Душанов законник

Душановият законник е най-важният закон на Душановото царство. Оригиналът му не е запазен, като днес съществуват 20 негови преписа. Някои от тях (загребският, раванишкият и софийският препис) започват с думите: „Законник на пречестният и христолюбивият македонски цар Стефан, владетел сръбски, български, угро-влашки, далматински, арбанашки, и на много други региони и страни“.

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка

Деца Вукан, крал на Зета и велик жупан на Рашка Стефан Първовенчани Растко, архиепископ Елена (Евгения) Ефемия, женена за Мануил Ангел Дука неизвестна по име дъщеря, женена за управителя на Скопие Тих
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Деца Стефан Радослав Стефан Владислав Предислав Стефан Урош I Комнина Неманя неизвестна по име дъщеря от Анна Дандоло, майка на Калоян от Средец
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав
Деца Стефан Деса II неизвестна по име дъщеря
Крал Стефан Урош I
Деца Стефан Драгутин Стефан Милутин Стефан Брънча (Беренис)
Крал Стефан Драгутин
Деца Стефан Владислав, крал на Срем Елисавета Урсула Неманич Стефан Урошиц
Крал Стефан Урош II Милутин
Деца Стефан Константин Анна Неда, царица на България Стефан Дечански
Крал Стефан Урош III Дечански
Деца Стефан Душан Душица Елена Симеон Синиша Теодора
Цар Стефан Урош IV Душан
Деца Стефан Урош V Ирина неизвестна по име дъщеря
Цар Стефан Урош V

Символните градове на Душановата държава (просъществувала и след смъртта му – по времето на управление на сина му Стефан Урош), са все центрове, свързани с българската история, а не със сръбската – Призрен (столица), Скопие (коронован за цар) и Сяр (след превземането му прогласява въздигането на държавата в царство). Неколкократно Стефан Душан се именува и поменава и за български владетел на български земи. ^[3]

Вижте също

Родословие

Крал Стефан Първовенчани

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Милутин

Крал Стефан Дечански

Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян

Цар Георги I Тертер

неизвестна

Анна Тертер

Деспот Яков Светослав

Мария

внучка на Иван Асен II

Стефан Душан

Цар Смилец

Теодора Смилец

Андроник Дука Комнин Палеолог

Севастократор Константин Палеолог

Теодора Ангелина Палеологина

Смилцена Палеологина

Ирина Комнина Ласкарина Вранина

Бележки

↑ Екатерина Евгениева Анастасова. Етничност, Традиция, Власт: Етюди за прехода, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2006, стр. 49.
↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. 1915, 1917.

Външни препратки

Стефан Дечански	→	крал на Сърбия (1331 – 1346)	→	Стефан Урош
…	→	цар на сърби и гърци (1346 – 1355)	→	Стефан Урош

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stefan Dušan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Екатерина Евгениева Анастасова. Етничност, Традиция, Власт: Етюди за прехода, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2006, стр. 49.

[2] Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.

[3] Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. 1915, 1917.

[1]

[2]

[3]