Йоан Ангел
- Тази статия е за управителя на Белградската и Сремската област. За управителя на Тесалия вижте Йоан Ангел (севастократор).
Йоан Ангел | |
бан на Мачва | |
Наследник | Ростислав Михайлович |
---|---|
Лични данни | |
Роден | 1193 г.
|
Починал | 1259 г.
|
Пълно име | Ἰωάννης Ἄγγελος |
Семейство | |
Баща | Исаак II |
Майка | Маргарита Унгарска |
Брак | Матилда дьо Вианден |
Потомци | Мария Ангелина и Елена Анжуйска |
Йоан Ангел (Калоян Ангел, Ioannes „Kaloioannes“ Angelos, ок. 1193 – ок. 1255) е вторият син на византийския император Исак II Ангел от унгарската принцеса Маргарита. След превземането на Константинопол от кръстоносците и повторното омъжване на майка му за солунския крал Бонифаций Монфератски, Йоан Ангел емигрирал в Унгария, където унгарският крал му поверил управлението на областите Срем и Белград, както и областта на днешна Бараня и Мачва, на която длъжност остава до 1254 г. Йоан Ангел взел назаем 200 сребърни марки от епископа на град Калоча, пред когото обещал, че ще ги използва, за въоръжаване на кръстоносна войска, с която да разгроми еретиците патарени в Босна. Тъй като по всичко изглеждало, че Йоан Комнин забравил обещанието си пред Католическата църква, наложило се в едно свое писмо от 14 януари 1227 папа Хонорий III да го заплаши с инквизицията, ако не изпълни обета си.
Около 1235 г. Йоан Ангел се жени за Матилда дьо Вианден, която е внучка на латинския император Пиер дьо Куртене. От нея Йоан Комнин има две дъщери:
- Мария Ангелина (ок. 1235 – сл. 1285), вер. омъжена за Ансо де Кайо[1], служи на Карл I Анжуйски в Неапол
- Елена Ангелина (ок. 1236 – 1314), омъжена за сръбския крал Стефан Урош I[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б McDaniel 1984, On Hungarian-Serbian Relations in the Thirteenth Century: John Angelos and Queen Jelen.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cawley, Charles, Mathilde, fmg.ac
- IOANNES „Kaloioannes“ Angelos
- McDaniel, Gordon L. On Hungarian-Serbian Relations in the Thirteenth Century: John Angelos and Queen Jelena // Ungarn-Jahrbuch 12 (1982 – 1983). 1984. с. 43 – 50.