Велик жупан
Велик жупан е титла, използвана на Балканите през Средновековието.
В България като велик жупан е описан един от приближените на Борис I през IX век. Веселин Бешевлиев изказва предположение, че българският велможа, носещ тази титла, е бил началник на всички жупани в пределите на България.[1] Бешевлиев свързва появата на званието „велик жупан“ (в оригиналния словоред – „жупан велик“) с управлението на Омуртаг.[2]
Титлата се използва от владетелите на Сърбия от XI век до 1217 година, когато Стефан Първовенчани се обявява за крал.[3] През 20-те години на XX век велики жупани са управителите на административни области в Кралството на сърби, хървати и словенци.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Първобългарите-бит и култура“ – Веселин Бешевлиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 56
- ↑ Прабългарски епиграфски паметници – Веселин Бешевлиев (електронно издание)
- ↑ Сима Ћирковић; Раде Михальчић (1999). Лексикон српског средњег века. Knowledge. p. 73