Елена (съпруга на Иван Асен I)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена.
| Елена | |
| царица на България | |
| Родена |
1170 г.
|
|---|---|
| Управление | |
| Период | 1190 – 1196 |
| Коронация | 1190/1192 |
| Предшественик | Мария |
| Наследник | Анна Куманката |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Асен I |
| Деца | Иван Асен II Александър Асен |
Елена е българска царица, втора съпруга на цар Иван Асен I.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произходът на Елена не е известен. Проф. Петър Петров изказва предположение, че тя може да е дъщеря на сръбския велик жупан Стефан Неманя.[1] Това мнение обаче е оспорвано от редица учени, които припомнят, че Стефан Неманя има само една дъщеря, а в изворите се посочва, че причина за скандала между цар Иван Асен I и Иванко е, че последният си позволява безчестие по отношение на сестрата на царицата, докато е сгоден за друга жена.
Елена встъпва в брак с Иван Асен I на 13-годишна възраст през 1186 г. В Синодика на цар Борил за нея четем:
| „ | На Елена, новата и благочестива царица, майка на великия цар Иван Асен, приела след това ангелски образ и наречена Евгения, вечна памет[2][3] | “ |
Наречена е „новата царица“, вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. Първата съпруга на Иван Асен I – Мария, е от виден болярски род, но не и с царски произход. От брака на Иван Асен I с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. Другият известен е Александър, севастократор и владетел на областта Средец с център днешна София.
Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява на търновския престол, тя заема почетно място като царица-майка. Макар и косвено, от някои паметници личи, че при царуването на Иван Асен II (1218-1241) царицата майка e имала влияние в двореца.
Тя овдовява през 1196 г. От разказа на Никита Хониат разбираме, че съпругът ѝ е убит от Иванко буквално пред очите ѝ. Приема монашеството (под името Евгения) едва след смъртта на своя син Иван Асен през 1241 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Петров, Пламен (2012). Кой кой е в средновековна България. изд. „Петър Берон“, ISBN 978-619-152-012-1
- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
- Петров, Петър (1985). Възстановяването на българската държава 1185 – 1197. Софив: НИ
- Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7
- Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3
- Павлов, Пламен (2023). От 21 търновски царици само шест са българки. – в. Труд, 23 март 2020, https://trud.bg/от-21-търновски-царици-само-шест-са-бълг, посетен на 15 ноември 2023 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петров 1985, с. 142 – 143.
- ↑ Totomanova, Anna-Maria. The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria (PDF) // Studia Ceranea (7). 2017. DOI:10.18778/2084–140X.07.12. ISSN 2084-140X. p. 169 – 227. Посетен на 20 октомври 2018. (на английски)
- ↑ Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник (PDF) // Paleobulgarica/Старобългаристика (XXXVI. 1.). 2012. с. 24 – 37. Посетен на 20 октомври 2018.
