Елена (съпруга на Иван Асен I)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена.

---

Елена
царица на България
Родена	1170 г.
Управление
Период	1190 – 1196
Коронация	1190/1192
Предшественик	Мария
Наследник	Анна Куманката
Семейство
Съпруг	Иван Асен I
Деца	Иван Асен II Александър Асен

Елена е българска царица, втора съпруга на цар Иван Асен I.

Биография

Произходът на Елена не е известен. Проф. Петър Петров изказва предположение, че тя може да е дъщеря на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Това мнение обаче е оспорвано от редица учени, които припомнят, че Стефан Неманя има само една дъщеря, а в изворите се посочва, че причина за скандала между цар Иван Асен I и Иванко е, че последният си позволява безчестие по отношение на сестрата на царицата, докато е сгоден за друга жена.

Елена встъпва в брак с Иван Асен I на 13-годишна възраст през 1186 г. В Синодика на Българската църква за нея четем:

„

На Елена, новата и благочестива царица, майка на великия цар Иван Асен, приела след това ангелски образ и наречена Евгения, вечна памет

“

Наречена е „новата царица“, вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. Първата съпруга на Иван Асен I – Мария, е от виден болярски род, но не и с царски произход. От брака на Иван Асен I с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. Другият известен е Александър, севастократор и владетел на областта Средец с център днешна София.

Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява на търновския престол, тя заема почетно място като царица-майка. Макар и косвено, от някои паметници личи, че при царуването на Иван Асен II (1218-1241) царицата майка e имала влияние в двореца.

Тя овдовява през 1196 г. От разказа на Никита Хониат разбираме, че съпругът ѝ е убит от Иванко буквално пред очите ѝ. Приема монашеството (под името Евгения) едва след смъртта на своя син Иван Асен през 1241 г.

Източници

• Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Петров, Пламен (2012). Кой кой е в средновековна България. изд. „Петър Берон“, ISBN 978-619-152-012-1 
• Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL 
• Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
• Петров, Петър (1985). Възстановяването на българската държава 1185 – 1197. Софив: НИ 
• Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7 
• Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3 
• Павлов, Пламен (2023). От 21 търновски царици само шест са българки. – в. Труд, 23 март 2020, https://trud.bg/от-21-търновски-царици-само-шест-са-бълг, посетен на 15 ноември 2023 г.