Константин Палеолог
| Константин Палеолог Κωνσταντίνος Παλαιολόγος | |
| византийски севастократор | |
 Севастократор Константин и съпругата му Ирина. Миниатюра от устава на Теодора Палеологина Синадина, Бодлиева библиотека. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1271 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Награди | Цезар |
| Семейство | |
| Баща | Андроник Комнин Палеолог |
| Братя/сестри | Михаил VIII Палеолог Ирина Комнина Палеологина Йоан Палеолог Неизвестна по име Закария Палеологина Мария-Марта Палеологина |
| Съпруга | Ирина Комнина Вранина Палеологина (1260) |
| Деца | Теодора Палеологина Синадина Мария Торникина Палеологина Михаил Врана Палеолог Андроник Врана Дука Палеолог Смилцена Палеологина |
| Константин Палеолог в Общомедия | |
Константин Ангел Комнин Дука Палеолог (на средногръцки: Κωνσταντῖνος ῎Αγγελος Κοµνηνός ∆ούκας Παλαιολόγος или Κωνσταντίνος Παλαιολόγος, † 1271 г.) е византийски севастократор и военачалник – полубрат на император Михаил VIII Палеолог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин е син на Андроник Палеолог – велик доместик на Никейската империя, от втория му брак.[1] За първи път името на Константин се споменава във връзка с назначаването му за кесар през 1259 г. от Михаил VIII. На следващата година Константин получава и титлата севастократор. През 1263 г. севастократор Константин командва византийските войски в неуспешната кампания на Михаил VIII за завладяването на латинското Ахейско княжество. Тогава войските на Константин са разбити в битката при Приница.[2][3]
След завръщането си в Константинопол Константин Палеолог се замонашва и приема името Калиник.[4] Умира през 1271 г.
В историята на Георги Пахимер се споменава, че около 1260 г. севастократор Константин се оженил за Ирина Комнина Ласкарина Вранина. От този брак се родили пет деца:
- Михаил Комнин Врана Палеолог
- Андроник Комнин Врана Дука Ангел Палеолог
- Мария Комнина Вранина Ласкарина Дукина Торникина Палеологина
- Теодора Палеологина Синадина
- Смилцена Палеологина, омъжена за българския болярин, а по-късно и цар, Смилец.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bartusis, Mark C. (1997). The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. Philadelphia, Pennsylvania: University of Pennsylvania Press, ISBN 0-8122-1620-2, https://books.google.com/books?id=rUs-hHd89xAC
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- Hooper, N.; Bennett, M. (1996). The Cambridge Illustrated Atlas of Warfare. Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-44049-3, https://books.google.com/books?id=Sf8UIynR0koC&pg=PA104&lpg=PA104&dq=Battle+Prinitza&source=bl&ots=ThOwXY8RWP&sig=ISe9dhEMLx2tbh51oax8520Wd7k
- Cawley, Charles (August 2012). Byzantine 1261 – 1453. – Medieval Lands. FMG, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2012611453.htm#KonstantinePdied1271
- Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 6 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140106200159/http://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/byzantine-monastic-foundation-documents/typ071.pdf
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 178, 32. – Andronic Paléologue.
- ↑ Bartusis 1997, с. 49 – 50.
- ↑ Hooper & Bennett 1996, с. 104
- ↑ Cawley , FMG, August 2012.