Георги Палеолог (велик етериарх)
| Георги Палеолог | |
| византийски аристократ, велик етериарх | |
.png) | |
| Роден |
между 1125 г. и 1126 г.
|
|---|---|
| Починал | между 1167 г. и 1170 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Алексий Дука Палеолог |
| Майка | Анна Дукина Комнина |
| Братя/сестри | Константин Палеолог |
| Деца | Алексий Палеолог |
Георги Палеолог Дука Комнин (на гръцки: Γεώργιος Παλαιολόγος Δούκας Κομνηνός; ок. 1125 –1167/68) е високопоставен византийски аристократ и дипломат от XII век. Родственик на императорите от управляващата династия на Комнините, Георги Палеолог е притежавал ранга севаст и е изпълнявал службата на велик етериархи . Неговият син Алексий за кратко е наследник на император Алексий III Ангел, а правнукът Михаил VIII Палеолог основава Палеологовата династия на византийските императори.
Ръководи редица дипломатически мисии за император Мануил I Комнин както в империята, така и в чужбина. Добре засвидетелствани са единствено мисиите му в Йерусалим и Унгария като част от преговорите на императора за сключване на династични съюзи с чуждестранни владетели. Освен с дипломатическата си дейност, Георги Палеолог е известен с основаваните от него църква и манастир, които били богато украсени.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Георги Палеолог е от знатен произход. Баща му е Алексий Палеолог, трети син на Георги Палеолог, който е генерал на Алексий I Комнин (1081 – 1118), и Анна Дукина, сестра на императрица Ирина Дукаина. Майка му, вероятно също на име Анна, е внучка на Адриан Комнин, който е по-малък брат на император Алексий I, и на „багреднородната“ принцеса Зоя Дукина, третата дъщеря на император Константин X Дука (1059 – 1067), от техния син Алексий Дука Комнин [1][2] В резултат на това Георги Палеолог често използва императорските фамилни имена Дука и Комнин, включително върху собствения си печат, и често е споменаван като „Комнинодука“ в поезията, съставена в негова чест.[3]
Точната дата на раждането му не е известна. Ученият Одисеас Лампсидис оценява възрастта му към момента на смъртта му на 40 – 45 години.[4] Това би поставило раждането му в годините около 1125/1126. [5]
Дипломатическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Георги Палеолог е наречен севаст - почетна титла, запазена за висшите членове на императорския двор, – и заема длъжността велик етериарх.[6] Не е известно кога получава тези титли, но вероятно е обявен за такъв през ранните години от управлението на Мануил I Комнин (1143 – 1180).[7]
Въпреки че службата на великия етериарх е от военен произход, Георги Палеолог е известен само с дипломатическата си кариера.[8] През 1162 г. той ръководи дипломатическа мисия в Унгария, за да договори брака на дъщерята и наследница на Мануил I, Мария, с унгарския принц Бела и да придружи същия обратно във Византия.[9] Ръководи подобна мисия до Кралство Йерусалим през 1167 г., придружавайки племенницата на Мануил I Мария Комнина, за да се омъжи за крал Амалрик от Йерусалим.[10]
Секретарят му Лъв Мегист пише най-малко три монодии в негова чест, подчертавайки неговите качества и пътуванията му като дипломат; според Лъв, те включват не само Унгария и Йерусалим, но и Сърбия, Италия, „земите на Дунав“ и Германия, както и „земите на турците“.[11] Възможно е също да е бил изпращан на мисии в рамките на Византийската империя, в Гърция и по-специално в Пелопонес.[12]
Други дейности
[редактиране | редактиране на кода]За Георги Палеолог е засвидетелствано, че е бил един от присъстващите на Влахернския събор от март 1166 г.[13] Той също така е бил покровител на изкуствата. Дарява изображение на Архангел Михаил в църквата в Триадица, изобразяващо него и сина му Алексий със светеца.[8] Също така основава манастир, посветен на Богородица, известен с пищната си украса: включвал и портрети на императорите, с които той се родеел, както и поредица от картини, прославящи военните победи на Мануил I над унгарците[14] Съхранени са и два негови служебни печата.[15]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Георги Палеолог умира някъде между 1167 и 1170 г., когато неговият приемник Йоан Дука е засвидетелстван като велик етериарх.[16] Писмо от архиепископа и ерудит Евстатий Солунски до Йоан Дука, което споменава последния като велик етериарх, може да се датира още от 1168 г. Това би поставило смъртта на Георги Палеолог в края на 1167 или 1168 г.[15] Според Лъв Мегист Палеолог се разболял в Адрианопол, докато се връщал от посолство в Унгария. Мисията не се споменава в други източници,[17] но вероятно се е случила след византийското превземане на Сирмиум по време на нахлуването на император Мануил в Унгария през 1167 г.[8]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Георги Палеолог е надживян от жена си и няколко от децата им,[18] както и от някои свои братя и сестри, от които е известен само един – севастът Константин (fl. 1157 – 1166).[19] Самоличността на съпругата на Георги Палеолог не е известна, но те вероятно са се оженили около 1145 г.[20] Двойката има поне три деца, като се споменават двама сина и една дъщеря.[21] Само един от синовете му, Алексий, е известен по име[22] – той в крайна сметка става деспот и наследник на император Алексий III Ангел (1195 – 1203), преди да почине в началото на 1203 г.[23] Дъщерята на Алексий Теодора се омъжва за великия доместик (главнокомандващ) Андроник Палеолог.[24] Те са имали много деца, най-известният от които е Михаил VIII Палеолог[25], който става император на Никея през 1259 г. и възстановява Византийската империя през 1261 г., основавайки династията на Палеолозите.[26] Гръцкият учен Константинос Варзос предполага, че вторият син на Георги може да е бил протосевастоипертатът Андроник Палеолог Дука Комнин, роднина на Исак II Ангел.[27]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lampsidis 1970, с. 403–405; Cheynet & Vannier 1986, с. 156; Varzos 1984, с. 858–860 (notes 1, 2, 3).
- ↑ Повечето съвременни учени приемат генеалогичната идентификация, направена от О. Лампсидес въз основа на информацията в една от елегиите на Лъв Мегист.( Cheynet & Vannier 1986, с. 156 ; Lampsidis 1970, с. 401–405 ; Varzos 1984, с. 859–860 (note 3) В по-стари изследвания, основаващи се на работата на Виталиен Лоран (Les premiers Paléologues, 1933), той е сочен за праправнук на Георги Палеолог.( Lampsidis 1970, с. 400–402) Деметриос Полемис също предполага, че негов баща може да е бил друг син на Георги Палеолог – Андроник Дука Палеолог.( Polemis 1968, с. 54–55, 154, 155)
- ↑ Polemis 1968, с. 155; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 407.
- ↑ Varzos 1984, с. 859; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
- ↑ Polemis 1968, с. 155; Lampsidis 1970, с. 405.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
- ↑ а б в Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
- ↑ Vannier 1986, с. 157.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 157; Lampsidis 1970, с. 405, 406.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 394-400, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 398, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
- ↑ Stiernon 1965, с. 233, 234; Lampsidis 1970, с. 406.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 157–158.
- ↑ а б Cheynet & Vannier 1986, с. 158.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 395, 406.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 399, 406.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 403; Cheynet & Vannier 1986, с. 158.
- ↑ Polemis 1968, с. 156; Cheynet & Vannier 1986, с. 159.
- ↑ Varzos 1984, с. 860.
- ↑ Varzos 1984, с. 860 – 861.
- ↑ Polemis 1968, с. 156; Lampsidis 1970, с. 403.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 171–172.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 172, 176–178, 185.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 178, 185.
- ↑ ODB, с. 1557–1560, "Palaiologos" (A. Kazhdan).
- ↑ Varzos 1984; Cheynet & Vannier 1986, с. 164–165; 860–861 (note 8a).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((de)) Lampsidis, Odysseas (1970). Beitrag zur Biographie des Georgios Paläologos des Megas Hetäreiarches. – Byzantion, 40(2), 393-407, JSTOR 4171210, http://www.jstor.org/stable/44171210
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222–243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George Palaiologos (megas hetaireiarches) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |