Андроник Палеолог (протостратор)
Андроник Палеолог ᾿Ανδρόνικος Παλαιολόγος | |
византийски аристократ от XIII век – протостратор | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | между 1279 г. и 12 юли 1280 г.
|
Семейство | |
Баща | Михаил Палеолог[1] |
Други роднини | Михаил VIII Палеолог (първи братовчед)[2] |
Андроник Палеолог (на гръцки: Άνδρόνικος Παλαιολόγος, починал в Константинопол през 1280 г.) е византийски аристократ и военачалник от втората половина на XIII век, братовчед на император Михаил VIII Палеолог, от когото получил титлата протостратор. Участва в походите срещу Епир и Тесалия през 1259 г. и през 1277/78 г.[3] Противопоставя се на униатската политика на император Михаил VIII Палеолог, поради което през 1278 г. е хвърлен в тъмница, където умира през 1280 г.[3]
Георги Пахимер споменава, че Андроник произхождал от Запада – той бил един от архонтите в Северезападна Гърция, когото император Михаил VIII Палеолог наричал в писмата си свой братовчед (екзаделф).[4] Най-разпространено е мнението, че Андроник Палеолог е бил син на великия хартуларий Михаил Палеолог, който бил брат на бащата на император Михаил VIII Палеолог.[5] Вероятно е един от архонтите в Северозападна Гърция, които преминават на страната на никейската армия след победата на деспот Йоан Палеолог в битката при Пелагония през 1259 г.[6] Поради тази причина получава специално внимание от император Михаил VIII Палеолог, който издигнал братовчед си на поста протостратор, което вериятно се случило, след като протостраторът Алексий Филантропин е повишен във велик дука на флота.[7] Освен това императорът му уредил брак с вдовицата на великия доместик Андроник Музалон, която била дъщеря на протовестиария Алексий Раул.[8]
През 1277 г. Андроник Палеолог участва заедно с братовчед си Йоан Палеолог в похода срещу тесалийския деспот Йоан I Дука, оглавяван от тесалийския кефалия Мануил Раул[9], който бил шурей на Андроник[10]. В съхранен доклад на императорския протонортарий Огерий от 1280 г. обаче се споменава, че водачите на похода преминали на страната на Йоан I Дука, тъй като били недоволни от императорската политика, насочена към уния с Римо-католическата църква.[11] След като прекратил пълномощията им, императорът изпратил нови войски в Тесалия, които обсадили изменниците, заловили ги и ги изпратили оковани в Константинопол.[12] Там през 1279 г. Андроник вече се споменава като един от противниците на унията с Рим, които императорът държал оковани в тъмница, където Андроник Палеолог починал малко преди 12 юли 1280 г.[11] По-късно император Андроник II Палеолог заповядал паметта на Андроник Палеолог да бъде почитана ежегодно. Съпругата му пък, която била арсенитка, по-късно се помирила с император Андроник II Палеолог.[13]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Études prosopographiques.
- ↑ Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
- ↑ а б Nicol 1962, с. 11– 12; PLP, no. 21432; Cassidy 2004, с. 239.
- ↑ PLP, no. 21432.
- ↑ Nicol 1962, с. 11; Cheynet & Vannier 1986, с. 125, 31. — Michel Paléologue.
- ↑ Nicol 1962, с. 11.
- ↑ Nicol 1962, с. 11; PLP, no. 21432; Cassidy 2004, с. 53, 239.
- ↑ Nicol 1962, с. 11 –12; PLP, no. 21432; Cassidy 2004, с. 53, 239.
- ↑ Nicol 1962, с. 6; PLP, no. 21432.
- ↑ Шамгулова 2006, с. 378, Раули .
- ↑ а б Nicol 1962, с. 6; PLP, no. 21432; Cassidy 2004, с. 239.
- ↑ Nicol 1962, с. 6.
- ↑ Nicol 1962, с. 12.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Шамгунова, Т. А. (2003). Родственные и межклановые связи поздневизантийской аристократии. – Античная древность и средние века (Вып. 34). Екатеринбург, 355 – 379, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2901/2/adsv-34-22.pdf
- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne. 1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. 21432 Παλαιολόγος Άνδρόνικος (Palaiologos Andronikos). – Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM Version. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up