Йоан Тарханиот
| Йоан Тарханиот Ἰωάννης Ταρχανειώτης | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Православна църква |
| Семейство | |
| Баща | Никифор Тарханиот |
| Майка | Мария-Марта Палеологина |
| Братя/сестри | Андроник Тарханиот Михаил Тарханиот Теодора Тарханиотиса Ностонгониса Тарханиотиса |
| Други роднини | Михаил VIII Палеолог (вуйчо) Андроник II Палеолог (първи братовчед) |
Йоан Тарханиот (на средногръцки: Ἰωάννης Ταρχανειώτης) византийски аристократ, военачалник и администратор при управлението на император Андроник II Палеолог. Въпреки че е роднина на императорите от рода на Палеолозите, Йоан Тарханиот става известен като един от лидерите на арсенитското движение, подкрепящо отстранения константинополски патриарх Арсений Авториан, който оспорва легитимността на Палеологовата династия. Заради подкрепата си за арсенитите Йоан изтърпява различни периоди на заточение и затвор при Михаил VIII Палеолог и при Андроник II Палеолог.[1] През 1298 – 1299 г. е начело на военната кампания на Андроник II срещу турците в Анатолия.[1] Неговите административни реформи и почтеност укрепват византийската власт в малоазийските провинции, но предизвикват гнева на местните магнати, които го принуждават да се оттегли от поста си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Тарханиот произхожда от изтъкнато и благородно семейство: баща му Никифор Тарханиот е велик доместик на Никейската империя при управлението на император Йоан III Дука Ватаци и подкрепил възцаряването на Михаил VIII Палеолог[2], чиято сестра Мария Палеологина била негова съпруга. Йоан е най-малкият от тримата синове на Никифор Тарханиот и Мария Палеологина.[3] След възцаряването на Михаил VIII, Йоан и братята му били приети да живеят в императорския дворец.[2] Самият Йоан се отличава рано като войник, сражавайки се в кампанията на вуйчо си Йоан Палеолог срещу епирския деспот Михаил II Дука Комнин през 1262 г.[4]
Скоро обаче Йоан Тарханиот преминава в опозиция на Палеолозите и през 1266 г. изпъква като един от водачите на арсенитите[2] – поддръжници на бившия константинополски патриарх Арсений Авториан, който отлъчил Михаил VIII Палеолог, след като последният узурпирал императорската власт и ослепил законния император Йоан IV Дука Ласкарис. Арсенитите не признавали отстраняването на патриарх Арсений Авториан и неговите наследници на патриаршеския престол, поради което били подложени на преследване от властта. Поради тази причина арсенитите не признавали и властта на император Андроник II Палеолог, към когото се отнасяли като към сина на отлъчения узурпатор, който бил коронясан от нелегитимния патриарх, водача на антиарсенитите Йосиф I Галисиот.[5] След неуспеха на Андроник II Палеолог да постигне помирение с арсенитите на събора в Адрамитон през 1284 г., Йоан Тарханиот става лидер на радикалното крило на арсенитите, докато начело на по-умерените арсенити застава арсенитският монах Йоакинт.[2] Впоследствие Йоан Тарханиот прекарва дълго време в заточение и в затвора: през 1283 г.[6] или 1289 г.[2] той е заточен в град Хеле, а след това е поставен под домашен арест в Константинопол. Освободен за кратко през 1296 г., през 1297 г. Тарханиот отново е арестуван и този път хвърлен в затвора на Влахерна.[2]
През 1298 г. обаче военният талант на Йоан Тарханиот става необходим на Андраник II Палеолог в Мала Азия, където турците от Ментеше отново започват да навлизат във византийските територии, след като през 1293 – 1295 г. веднъж вече били отблъснати оттам от пълководеца Алексий Филантропин. Експедицията на Филантропин обаче завършила с бунта на последния, подкрепен от местното население, което още пазело добрия спомен за управлението на Никейските Ласкариди и ненавиждало Палеолозите. За да не би Тарханиот, заклетият арсенит, да повтори историята с Филантропин, император Андроник II Палеолог първоначално изтръгнал от него лична клетва за вярност, след което го поставил за военен командир в южния и най-застрашен регион от малоазийските владения на империята – долината на река Меандър.[7][8] Там Йоан Тарханиот постига бързи успехи не само на бойното поле, но най-вече в реорганизацията на местната администрация и изкореняването на корупцията, поради която много от местните прониарни владения, предназначени първоначално за издръжка на армията, били отчуждени от законните им собственици. Изглежда, че Тарханиот извършил преоценка и преразпределение на тези земи, което се оказало толкова сполучлива мярка, че не само армията му увеличила своята численост, но били събрани и средства за комплектоването на малък ескадрон от кораби.[9]
Успехите на Тарханиот обаче предизвикват недоволството на местните магнати, които печелили от предишната ситуация в областта, както и на местното антиарсенитско духовенство. Накрая някои прониари, които били лишени от прониите си в резултат на реформите на Йоан, се свързали с антиарсенитския митрополит на Филаделфия Теолепт и обвинили Йоан Тарханиот в подготовка на бунт срещу централната власт. Изправен пред недоволството на местните аристократи, вероятно в средата на 1300 г. Йоан е принуден да отплава за Солун, където по това време се намира императорът.[10] Там Йоан, изглежда, отново е арестуван и затворен, тъй като през 1304 г. се споменава за повторното му освобождение от затвора.[2] След неговото заминаване ситуацията в Мала Азия бързо се влошава, тъй като реформите му са прекратени и изоставени, а парите за местните армии отново потекли в джобовете на местните елити. В резултат на това скоро започнало бързо разложение на византийските войски в региона, от които множество наемници започнали да дезертират заради ниското заплащане, а това от своя страна отворило пътя за пълния упадък на византийската власт в Мала Азия през следващото десетилетие.[10]
С Йоан Тарханиот е идентифициран един Комнин Тарханиот Дука Кантакузин, който умира през 1321 г. и който е чичо на император Йоан VI Кантакузин.[11]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
| Андроник Дука | Мария Българска | Никифор Палеолог | Адриан Комнин | Зоя Дукина | Димитър Палеолог | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Анна Дукина | Георги Палеолог | Николай Палеолог | Алексий Комнин | Ирина Синадина | Георги Палеолог | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никифор Палеолог | Андроник Палеолог | Алексий Палеолог | Анна Комнина | Роман Палеолог | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Палеолог | Йоан Вриений | дъщеря | Георги Палеолог | Константин Палеолог | Алексий III Ангел | Ефросина Каматирина | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Алексий Палеолог | Ирина Комнина | Алексий Палеолог | Ирина Комнина | Теодор I Ласкарис | Анна Ангелина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Палеолог | неизв. | Андроник Палеолог | Теодора Палеологина | Андроник Палеолог | Ирина Ласкарина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андроник Палеолог | Константин Палеолог | Ирина Палеологина | Михаил VIII Палеолог | Йоан Палеолог | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Палеологина | Никифор Тарханиот | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андроник Тарханиот | Михаил Тарханиот | Йоан Тарханиот | Теодора Тарханиотиса | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Cassidy 2004, с. 239.
- ↑ а б в г д е ж PLP , no.27487 Ταρχανειώτης Ἰωάννης.
- ↑ Cassidy 2004, с. 53, 126, 238.
- ↑ Cassidy 2004, с. 239; PLP, no.27487 Ταρχανειώτης Ἰωάννης.
- ↑ Nicol 1993, с. 96, 124 – 125; Bartusis 1997, с. 75.
- ↑ Nicol 1962, с. 13.
- ↑ Bartusis 1997, с. 75.
- ↑ Nicol 1993, с. 124 – 125.
- ↑ Bartusis 1997, с. 75; Nicol 1993, с. 125.
- ↑ а б Nicol 1993, с. 125ff.; Bartusis 1997, с. 76ff..
- ↑ Cassidy 2004, с. 238.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Bartusis, Mark C. (1997). The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. Philadelphia, PA: University of Pennsylvania Press, ISBN 0-8122-1620-2, https://books.google.com/books?id=rUs-hHd89xAC
- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((en)) Nicol, Donqld MacGillivray (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453 (2nd edition). London: Rupert Hart-Davis Ltd. , ISBN 0-246-10559-3
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Tarchaneiotes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |