Мария Палеологина Тарханиотиса

Мария Палеологина Тарханиотиса
Μαρία Παλαιολογίνα Ταρχανειώτισσα
	Мария Палеологина Тарханиотиса Μαρία Παλαιολογίνα Ταρχανειώτισσα
византийска аристократка
Родена	около 1214 г.
Починала	след 1267 г. (53 г.)
Семейство
Род	Палеолози, Тарханиоти
Баща	Андроник Комнин Палеолог
Майка	Теодора Ангелина Палеологина
Братя/сестри	Ирина Комнина Палеологина; Михаил VIII Палеолог; Йоан Палеолог; Константин Палеолог; Неизвестна по име Закария Палеологина
Съпруг	Никифор Тарханиот (1237)
Деца	Андроник Тарханиот; Михаил Тарханиот; Йоан Тарханиот; Теодора Тарханиотиса
Други роднини	Ностонгониса Тарханиотиса (заварена дъщеря)

Мария Палеологина, по съпруг – Тарханиотиса, известна и с монашеското име Марта, е византийска аристократка от средата на XIII век, по-голяма сестра на император Михаил VIII Палеолог.

Мария е най-голямата дъщеря на великия доместик Андроник Палеолог и съпругата му Теодора Ангелина Палеологина.^[2] Родена е около 1214 г.^[3] Преди 1237 г. вече била омъжена за бъдещия велик доместик Никифор Тарханиот,^[3] на когото родила четири деца:

Андроник Тарханиот (роден вероятно през 1238)^[4]
Михаил Тарханиот (ок. 1249 – 1284)^[5]
Йоан Тарханиот^[4]
Теодора Тарханиотиса^[6]

По всяка вериятност Мария била с около 10 години по-възрастна от брат си Михаил, бъдещия император Михаил VIII Палеолог.^[7] След преждевременната смърт на майка им Теодора, починала малко след раждането на най-малкия си син, Мария поела грижите за все още невръстните си братя. Георги Пахимер съобщава, че малкият Михаил бил приет в дома на сестра си Мария, която се грижили за него и му била като майка.^[8] Вериятно престоят на Михаил в дома на Тарханиот е бил кратък, като се има предвид, че в типика на манастира Свети Михаил в Авксентиева света гора (Оксия) Михаил Палеолог съобщава, че отрано бил приет в двореца, където отраснал под грижите на император Йоан III Дука Ватаци.^[7]

В началото на 1258 г. Мария Палеологина била обвинена в магьосничество пред император Теодор II Ласкарис от зет си Василий Каваларий. Каваларий, когото императорът оженил за дъщерята на Мария, след като развалил по-ранния годеж на Теодора за Валанидиот, обвинил тъща си, че използвала заклинания, за да му попречи да изпълнява съпружеските си задължения в леглото.^[9] Това се случило в последните месеци от живота на императора, чието прогресиращо заболяване го правело изключително чувствителен към всичко, свързано с магиите. Уплашен, че и неговата болест може да се дължи на нейните заклинания, императорът заповядал да подложат Мария на изтезание, с което да изтръгнат уличаващия я във вещерство самопризнания.^[10] Напъхали я гола в чувал с раздразнени и изгладнели котки, които хора отвън ръчкали с дълги пръчки.^[11] Уплашените и разярени животни издрали лицето и тялото на Мария, причинявайки ѝ големи страдания, но въпреки това тя не признала вина и отрекла всички отправени ѝ обвинения.^[11] Императорът обаче използвал случая с Мария като претекст за ареста на брат ѝ Михаил Палеолог, на когото нямал доверие и когото подозирал в подготовка на бунт. Михаил, който по това време се намирал в Солун, откъдето водел експедиция в Македония, бил арестуван и хвърлен в тъмница, но по-късно бил освободен от императора, който му напомнил за своето благоразположение и дори го назначил за защитник на императорското семейство.^[12] Заради изтърпяното по вина на Каваларий Мария по-късно поискала от брат си, вече император, да разтрогне брака на дъщеря ѝ с Василий Каваларий, а императорът удовлетворил желанието ѝ: развел племенницата си и я омъжил за Валанидиот, когото издигнал в ранг велик стратопедарх.^[13]

В края на 1259 г. Михаил Палеолог, вече съимператор и опекун на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис, поверява на сестра си Мария грижите за малолетния Йоан IV, докато траели приготовленията за официалната коронация в Никея.^[7]

Около 1265 – 1266 Мария и съпругът ѝ се замонашват, като Мария приема името Марта.^[14] Заедно със съпруга си тя основава константинополския манастир Света Богородица Памакаристос.^[3] Замонашването на Мария се случило малко преди второто отстраняване на патриарх Арсений Авториан от патриаршеската катедра, което предизвикало разкол между привържениците му и тези на новия патриарх. Георги Пахимер съобщава, че Мария била пламенен привърженик на отстранения патриарх и подобно на сестра си Евлогия се оказала в опозиция на брат си по отношение на политиката му спрямо арсенитите. Така например Мария-Марта приела арсенитския монах Йоакинт под свое покровителство и дори тайно го снабдявала с храна.^[15]

След смъртта на Никифор Тарханиот Мария-Марта основава в Константинопол женския манастир „Кира Марта“^[16], където прекарва последните години от живота си. Умира след 1267 г.^[17]