Направо към съдържанието

Андроник Палеолог (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андроник Палеолог
Ἀνδρόνικος Παλαιολόγος
византийски аристократ и генерал от XIII в.
Роден
Починал
1216 г.
Семейство
СъпругаИрина Ласкарина

Андроник Палеолог, срещан и като Константин Дука Палеолог (на средногръцки: Ἀνδρόνικος Παλαιολόγος; Κωνσταντῖνος Δούκας Παλαιολόγος), е византийски аристократ и генерал от началото на XIII век – удостоен с деспотска титла от никейския император Теодор I Ласкарис, който го оженил за най-голямата си дъщеря и го направил свой наследник.

Животът и произходът на Андроник Палеолог представляват пълна мистерия. Цялата инфромация за него, която се съдържа главно в хрониката на Георги Акрополит, е обект на спорове и различни интерпретации.[1] Нищо не се знае за произхода и ранните години от живота на Андроник, дори името му не е точно изяснено – в една своя реч ефеският митрополит Николай Месарит, който благословил брака му, го нарича с името Константин Дука Палеолог, докато в хрониките на Георги Акрополит, Теодор Скутариот и Ефрем Еноски той присъства с името Андроник Палеолог.[2] Въпреки че гръцкият изследовател Деметриос Полемис приема за достоверно името Константин Дука Палеолог, други изследователи традиционно подкрепят тезата на френския изследовател Виталиен Лоран, че разминаването се дължи на грешка, допусната в преписа на речта на Месарит, направен от по-късен преписвач.[2]

Андроник Палеолог се споменава от Георги Акрополит във връзка с войната на Теодор I Ласкарис срещу латинците през 1211 г. Тогава Андроник Палеолог заедно с брата на императора и Дермакоит командва никейските войски, разбити от Анри Фландърски при Лентиана, където Андроник и колегите му са пленени от латинците, но по-късно са освободени срещу откуп.[3]

Андроник Палеолог се оженил за Ирина Ласкарина, най-голямата дъщеря на император Теодор I Ласкарис. Традиционно дата на сватбата им се отнася към началото на 1211 г. и преди битката при Лентиана – според хронологията на събитията, следвана от разказа на Акрополит.[2] В по-нови изследвания обаче сватбата им се датира към февруари 1216 г. Церемонията е извършена в Никея от ефеския митрополит Николай Месарит, както свидетелства заглавието на речта му, написана по този повод. По случай сватбата Андроник Палеолог бил удостоен от императора с деспотска титла и официално станал наследник на престола, тъй като Теодор I нямал мъжки наследник.[2] Андроник обаче починал скоро след това – вероятно в началото на следващата година, – а Георги Акрополит посочва, че причината за преждевременната му смърт е болест, придобита по сексуален път. След смъртта му овдовялата му съпруга е омъжена за Йоан Дука Ватаци, който наследил престола на Теодор I Ласкарис.[2]

  Палеолози по рождение
  Палеолози по брак
  Други


Андроник Дука
 
Мария Българска
 
Никифор Палеолог
 
Адриан Комнин
 
Зоя Дукина
 
 
 
Димитър Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дукина
 
Георги Палеолог
 
Николай Палеолог
 
Алексий Комнин
 
Ирина Синадина
 
Георги Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никифор Палеолог
 
Андроник Палеолог
 
Алексий Палеолог
 
 
 
 
 
Анна Комнина
 
 
 
Роман Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
Йоан Вриений
 
дъщеря
 
Георги Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Алексий III Ангел
 
Ефросина Каматирина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
Теодор I Ласкарис
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
неизв.
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Теодора Палеологина
 
Андроник Палеолог
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Палеолог
 
 
 
 
Константин Палеолог
 
Мария Палеологина
 
Ирина Палеологина
 
Михаил VIII Палеолог
 
Йоан Палеолог
 
  1. Macrides 2007, с. 149 – 150.
  2. а б в г д Polemis 1968, с. 156, 140. Konstantinos Doukas Palaiologs; Cheynet & Vannier 1986, с. 172 – 174, 30. – Andronic Paléologue; Macrides 2007, с. 149 – 150.
  3. Cheynet & Vannier 1986, с. 172 – 174, 30. – Andronic Paléologue; Macrides 2007, с. 149 – 150.
  • ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022 
  • ((en)) Macrides, Ruth (ed). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, ISBN 978-0-19-921067-1, https://books.google.com/books?id=v_0LdWboHXwC 
  • ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press