Битка при Пелагония
| Битка при Пелагония | |||
| Византийско-франкски войни | |||
.jpg) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | септември 1259 г. | ||
| Място | Пелагония | ||
| Резултат | победа за Никейската империя | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Битката при Пелагония е сражение от септември 1259 година във войната между Никейската империя и антиникейска коалиция, състояща се от Ахейското княжество, Епирското деспотство и Сицилианското кралство. Сражението е решително събитие за историята на Балканите и Мала Азия, осигурило възвръщането на Константинопол и днешна континентална Гърция от византийците и последвалото унищожение на Латинската империя през 1261 г.
Точното място на сражението остава неуточнено. Наричана е още битката при Костур[2][3] от 3 византийски източника – Георги Пахимер, Георги Акрополит и Никифор Григора, според които военният лагер на Епирското деспотство е атакуван първоначално[4] в местност, наричана „Бориловата гора“ (на гръцки: Βορίλλα λόγγος)[5]. Все пак сражението включва и обсадата на крепостта на Прилеп в Пелагония, поради което по-доброто име е Битка при Пелагония.
Дипломатическа подготовка
[редактиране | редактиране на кода]Никейският император Теодор II Ласкарис умира през 1258 г. и е наследен от младия Йоан IV Дука Ласкарис под регентството на Михаил VIII Палеолог. Последният си поставя за цел да възстанови Византийската империя и да възвърне всичките ѝ територии отпреди Четвъртия кръстоносен поход. През 1259 г. ахейският принц Гийом II дьо Вилардуен се жени за Анна Комнина Дукина – дъщеря на Михаил II Комнин, като така затвърдява съюза си с Епирското деспотсво и Ахейското княжество срещу Никея. Обвързва се и с крал Манфред Сицилиански, женен за Елена Дукина – другата дъщеря на Михаил II Комнин, който им изпраща 400 рицари[6].
Никейско нашествие
[редактиране | редактиране на кода]През 1259 г. Никея нахлува в областта Тесалия и през септември армиите на Ахейското княжество и Епирското деспотство се насочват на север, за да ги пресрещнат. Никейците са водени от севастократор Теодор Дука, брат на Михаил II Комнин. Според френската „Морейска хроника“ никейските въоръжени сили се състоят основно от византийска армия, турски наемници, 2000 кумани, 300 германи, 13 000 унгарци, 4000 сърби, малко власи и българи. Предполага се, че никейците действат общо с 27 конни дивизии, макар че числата вероятно са преувеличени. Теодор Дука също събира и местни селяни с техни стада, като ги разполага по върховете, за да изглежда отдалеч, че са част от войските му.
Теодор Дука изпраща лъжлив дезертьор при Михаил II Комнин и Гийом II Вилардуен, който преувеличава броя на никейските войски и насажда виждане на Михаил II Комнин да не воюва с член на семейството си. Баронът на Каритания, с неговите 300 германски войници, не вярва на дезертьора и убеждава ахейците да не напускат бойното поле. През нощта обаче Михаил II Комнин и войниците му преминават на страната на Теодор Дука, като повод според Георги Пахимер е кавгата между незаконния син на Михаил севастократор Йоан Палеолог и Вилардуен.
На следващия ден баронът на Каритания атакува германските наемници на страната на Никея. Унгарските наемни стрелци избиват конете на ахейците, като оставят рицарите беззащитни. Ахейските пехотинци избягват от сражението и рицарите се предават, а самият Гийом II Вилардуен бяга и се скрива в купа сено, където скоро е пленен. Теодор Дука го отвежда при ръководителя на експедицията на никейците Йоан Палеолог – брат на Михаил VIII. За да бъде освободен, Гийом II е принуден да предаде три свои стратегически крепости в югоизточната част на Пелопонес с принадлежащите им територии - Монемвасия, Мистра и Велика Майна.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Палеолог превзема Тива. Михаил VIII с преимуществото от победата превзема Константинопол през 1261 г.
Крепостите в Пелопонес, които Никейската империя получава, се превръщат в основна база при византийското настъпление срещу латинските територии в този регион.[7]
Неточност
[редактиране | редактиране на кода]Според „Морейската хроника“ в битката участва дукът на Каринтия. По това време обаче дук е Улрих III, чието управление продължава дълго след 1259 г. и вероятно изобщо не е участвал в битката. Авторът на хрониката може да е измислил въображаем дук, за да уравновеси персонажа на Вилардуен.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ W. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, 819
- ↑ Greco-Latin relations on the eve of the Byzantine restoration: the Battle of Pelagonia Page 136, by Deno John Geanakoplos, Dumbarton Oaks Papers 7 (1953)
- ↑ Speculum, Volume 29 By Mediaeval Academy of America – Page 801 (1954)
- ↑ Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, London, Page 370, ISBN 0-7546-5740-X
- ↑ George Akropolites: the history, by R. J. Macrides, Page 363 (2007)
- ↑ Ostrogorsky, George, History of the Byzantine State, (Rutgers University Press, 1969), 447 – 448.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 139, бел. 26, с. 142.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Pelagonia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
