Андроник Врана Дука Палеолог
| Андроник Врана Дука Палеолог Ανδρόνικος Κοµνηνὸς Βρανᾶς ∆ούκας ῎Αγγελος Παλαιολόγος | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Константин Палеолог |
| Майка | Ирина Комнина Вранина Палеологина |
| Братя/сестри | Михаил Врана Палеолог Теодора Палеологина Синадина Мария Торникина Палеологина Смилцена Палеологина |
Андроник Комнин Врана Дука Ангел Палеолог (на средногръцки: ᾿Ανδρόνικος Κοµνηνὸς Βρανᾶς ∆ούκας ῎Αγγελος Παλαιολόγος)[1] е византийски аристократ и поет от втората половина на XIII век и началото на XIV век, братовчед на византийския император Андроник II Палеолог и брат на българската царица Смилцена.
Роден е в семейството на севастократор Константин Палеолог, полубрат на византийския император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Ласкарина Вранина,[2] която била внучка на византийския генерал Теодор Врана и на византийската императрица Анна[3]. Има още един брат и три сестри, една от които по-късно е омъжена за българския цар Смилец и управлява България като регентка на сина им. Друга сестра – Теодора Синадина, по-късно основава константинополския манастир „Света Богородица Сигурна надежда“ и съставя неговия типик.[4]
Андроник гради военна кариера, но се утвърждава и като талантлив поет, чиито талант, качества и произведения са тема на някои от стихотворенията на Максим Плануд и Мануил Фил.[5] Сред произведенията, за които е известно, че са излезли изпод перото на Андроник Палеолог, са един полемичен трактат против евреите от 1310 г., запазен в латински превод, един роман в стихове, който някои идентифицират според информацията от Мануил Филс с Калимах и Хризорхое, и поучителни стихове за порока и добродетелта.[5]
Известно е, че към края на живота си Андроник Врана Палеолог приел монашество и се споминал с името Арсений.[1] Към момента на написването на манастирския типик на „Света Богородица Сигурна надежда“ той вече бил покойник, тъй като в документа сестра му Теодора Синадина поръчва паметта на брат ѝ да бъде почитана ежегодно на 28 юни чрез отслужване на заупокойни служби при специално осветление, защото приживе Андроник дарил на мансатира ѝ за свое душевно спасение една златна мирохранилница, наречена малагма, с капак, украсен с яспер и изображения на деветте чина на небесните сили, както и сумата от 100 хиперперона.[6]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Thomas & Hero 2000, с. 1561, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 138; PLP, с. 3895 - 3896, 21439 Παλαιολόγος, ᾿Ανδρόνικος Κοµνηνὸς Βρανᾶς ∆ούκας ῎Αγγελος; Polemis 1968, с. 162, no.151.
- ↑ PLP, с. 3895 - 3896, 21439 Παλαιολόγος, ᾿Ανδρόνικος Κοµνηνὸς Βρανᾶς ∆ούκας ῎Αγγελος; Polemis 1968, с. 161-162, no. 150.
- ↑ Nicol 1968, с. 10; Angold 2011, с. 55; PLP, с. 661, 3149 Βράναινα, Εἰρήνη Κοµνηνὴ Λασκαρίνα Καντακουζηνὴ Παλαιολογίνα (Branaina, Eirene Komnene Laskarina Kantakuzene Palaiologina).
- ↑ Polemis 1968, с. 162, no.151.
- ↑ а б Polemis 1968, с. 161-162, no.150; PLP, с. 3895 - 3896, 21439 Παλαιολόγος, ᾿Ανδρόνικος Κοµνηνὸς Βρανᾶς ∆ούκας ῎Αγγελος.
- ↑ Thomas & Hero 2000, с. 1561, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 138.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 6 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140106200159/http://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/byzantine-monastic-foundation-documents/typ071.pdf
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Angold, Michael (2011). The Latin Empire of Constantinople, 1204–1261: Marriage Strategies, In: Saint-Guillain, Guillaume; Herrin, Judith (eds). Identities and Allegiances in the Eastern Mediterranean after 1204. Farnham: Ashgate Publishing Limited, pp. 47–68, ISBN 9781409410980, https://books.google.com/books?id=p_mazcfdpVIC
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up