Теодора Палеологина Синадина

Теодора Палеологина Синадина
Θεοδώρα Παλαιολογίνα Συναδηνή
	Теодора Палеологина Синадина Θεοδώρα Παλαιολογίνα Συναδηνή
	Теодора Палеологина Синадина като монахиня Теодула с дъщеря си Ефросина. Типикон на Теодора Палеогина, Бодлиева библиотека.
Родена	XIII век
Починала	XIV век
Семейство
Род	Синадини
Баща	Константин Палеолог
Майка	Ирина Комнина Вранина Палеологина
Братя/сестри	Смилцена Палеологина; Мария Торникина Палеологина; Михаил Врана Палеолог; Андроник Врана Дука Палеолог
Съпруг	Йоан Комнин Ангел Дука Синадин
Деца	Теодор Синадин; Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин; Ефросина Палеологина

Теодора Палеологина, по съпруг Синадина, е византийска аристократка, племенница на император Михаил VIII Палеолог^[1] и сестра на българската царица Смилцена Палеологина. Около 1295 – 1300 г. Теодора Палеологина Синадина основава манастир в Константинопол, посветен на Божията майка. Самата Теодора е авторка на манастирския устав (типик), който е богато украсен с миниатюрни портрети на хора от нейното семейство.

Произход

Теодора е дъщеря на севастократор Константин и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина.^[2] Бащата на Теодора е полубрат на император Михаил VIII Палеолог.^[3] След ранната смърт на родителите си Теодора, която все още не била омъжена, е поставена под опеката на вуйчо си Михаил.^[1] Той решава да омъжи племенницата си за член на влиятелната константинополска фамилия Синадини, като избира за неин съпруг великия стратопедарх Йоан Комнин Ангел Дука Синадин.^[1]

Теодора и Йоан Дука имат три деца:

Малко преди края на живота си Йоан Синадин се замонашва и приема името Йоаким.^[5] Известно време след смъртта му, между 1310 и 1328 г.^[6], Теодора се оттегля в основания от нея константинополски манастир Света Богородица Сигурна надежда (Βεβαίας Ελπίδος), в който се замонашва под името Теодула. Заедно с нея в монашество постъпва и дъщеря ѝ Ефросина.^[1] Точната дата на смъртта на Теодора Палеологина Синадина е неизвестна, но се предполага, че това е станало в основания от нея манастир.

Манастирът

Теодора и съпругът ѝ – миниатюра от типика на манастира „Света Богородица Сигурна надежда“. В създадения от Теодора типикон са запазени множество подобни миниатюрни портрети на членове от семейството на основателката на манастира

От съдържанието на написания от Теодора Синадина манастирски устав може да се предположи, че манастирът ѝ се е намирал в квартала Хептаскалон, в югоизточната част на града.^[7] Между 1327 г. и 1342 г.^[8] Теодора създава и устава (типика) на манастира, в който са поместени миниатюрни портрети на нейното семейство. Уставът на Теодора Синадина е отлично запазен и се съхранява в Бодлиевата библиотека.

През 1392 г. манастирът на Теодора Синадина е обновен от друг негов ктитор – Ксения Филантропина, което го спасява от пълна разруха. След смъртта на Ксеня манастирът преминава под покровителството на дъщеря ѝ Евгения Кантакузина Филантропина, във връзка с чиято смърт през 1402 г. за него се споменава за последен път.^[1]