Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин
Йоан Синадин Ἰωάννης Συναδηνός | |
византийски аристократ | |
Йоан Синадин и съпругата му Ирина Ласкарина. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Йоан Комнин Ангел Дука Синадин |
Майка | Теодора Палеологина Синадина |
Братя/сестри | Теодор Синадин Ефросина Палеологина |
Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин (средногръцки: Ἰωάννης Κομνηνός Δούκας Παλαιολόγος Συναδηνός) е византийски аристократ и военачалник от началото на XIV век, който е притежавал титлата велик коноставъл.[1][2]
Йоан е син на великия стратопедарх Йоан Синадин и на Теодора Палеологина. Брат е на протостратора Теодор Синадин. От майка си наследява фамилното име Палеолог.
Женен е два пъти.[3] Първата му съпруга е Томаиса Комнина Дукина Ласкарина Кантакузина Палеологина[4][3], която е била потомка на Ласкаридите и Палеолозите, но по-точни сведения за родителите ѝ липсват. От нея Йоан имал две дъщери:
- Ирина Комнина Кантакузина Палеологина Асенина, омъжена около 1330 г. за Михаил Комнин Торник Асен Палеолог;[5][3]
- Анна Филантропина Кантакузина Комнина Палеологина Вриениса[3]
Втората му съпруга е Ирина Ласкарина Дукина Палеологина, с която е изобразен в Устава на манастира Света Богородица Сигурна надежда, основан от майка му Теодора. Малко се знае и за военно-политическата кариера на Йоан – известно е само, че е действал като пратеник на император Андроник III Палеолог до дядо му Андроник II Палеолог през последния етап от гражданската война помежду им (1321 – 1328).[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, БАН, Марин Дринов, 1994. ISBN 9544302646. с. 316 – 317.
- Шамгунова, Т.А. Родственные и межклановые связи поздневизантийской аристократии // Античная древность и средние века (34). 2003. с. 355 - 379.
- Guilland, Rodolphe. Recherches sur les Institutions Byzantines, Tome I. Berlin, Germany, Akademie-Verlag, 1967. p. 473, 505. (на френски)
- Polemis, Demetrios I. The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London, United Kingdom, The Athlone Press, 1968. с. 179 – 180.
- Cawley, Charles. 'Byzantine 1261 – 1453' // Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2011. Посетен на 03-12-2012.
- Thomas, T. Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople // Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Polemis 1968, с. 179 – 180.
- ↑ Guilland 1967, с. 473, 550.
- ↑ а б в г Шамгунова 2003, с. 367.
- ↑ Thomas 2000, с. 135.
- ↑ Божилов 1994, с. 314 - 316.
- ↑ Guilland 1967, с. 473.