Направо към съдържанието

Йоан Комнин Ангел Дука Синадин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоан Комнин Ангел Дука Синадин
Ἰωάννης Κομνηνός Ἄγγελος Συναδηνός
Йоан Синадин и съпругата му Теодора. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина.
Роден
Починал
между 1310 г. и 1328 г.

Религияправославие
Семейство
РодСинадини
СъпругаТеодора Палеологина Синадина
ДецаТеодор Синадин
Ефросина Палеологина
Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин

Йоан Комнин Ангел Дука Синадин е византийски аристократ и военачалник, заемал длъжността мегастратопедарх при управлението на императорите Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог.

Член на влиятелната константинополска фамилия на Синадините, Йоан Синадин се споменава за първи път в изворите около 1276/1277 г., когато заедно с великия коноставъл Михаил Каваларий предвожда военна експедиция срещу тесалийския деспот Йоан I Дука. Войските на Йоан Синадин и Михаил Каваларий обаче са разбити в битката при Фарсала, където Йоан е пленен, а великият коноставъл Михаил е убит, докато се опитва да избяга.[1] През 1281 г. Йоан Синадин е освободен от плен и се присъединява към похода на византийците срещу Анжуйците в Албания.[2] През 1283 г. Йоан Синадин отново участва в поход срещу Йоан I Дука в Тесалия, но този път византийските войски били предвождани от Михаил Тарханиот.[3]

Йоан Синадин е женен за Теодора Палеологина – племенница на император Михаил VIII Палеолог. Бракът им е уреден лично от императора, който бил попечител на племенницата си Теодора.

Йоан и Теодора имат четири деца, които според сведенията били много малки, когато баща им починал[4]:

  • Йоан Синадин, велик коноставъл[5].
  • Ефросина Синадина, подготвяна за монашески живот още от детството ѝ[5].
  • неизвестна по име дъщеря, за която се споменава, че е била обсъждана като евентуална съпруга на българския цар Теодор Светослав[6]
  • Теодор Синадин, протостратор[7]

Малко преди края на живота си Йоан Синадин се замонашва и приема името Йоаким. Известно време след смъртта му, между 1310 и 1328 г.[8], съпругата му Теодора основава константинополския манастир на „Света Богородица Сигурна надежда“ (Βεβαία ελπίς), в който се замонашва под името Теодула. Заедно с нея в монашество постъпва и дъщеря ѝ Ефросина.[9].

  1. Geanakoplos 1959, с. 297; Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 179.
  2. Polemis 1968, с. 179; Geanakoplos 1959, с. 331 – 333; Guilland 1967, с. 176, 505.
  3. Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 179.
  4. Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 179 - 180.
  5. а б Polemis 1968, с. 179 - 180; Guilland 1967, с. 473, 505.
  6. Polemis 1968, с. 179.
  7. Guilland 1967, с. 226 – 227, 485 – 486, 505; Polemis 1968, с. 179 – 181.
  8. Guilland 1967, с. 505.
  9. Guilland 1967, с. 505; ODB, "Bebaias Elpidos Nunnery" (A.-M. Talbot, A. Cutler), p. 275; „Synadenos“ (A. Kazhdan), p. 1990; Polemis 1968, с. 179 – 180.

Теодора с дъщеря си. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина, Бодлиева библиотека